Астрономите установиха, че Млечният път – нашата галактика - може би е малка част от още по-голяма локална структура, отколкото сме предполагали. Ако изследването се потвърди от по-нататъшни наблюдения и проучвания, то може да е доказателство, че нашият модел на еволюцията на Вселената не е особено точен.
През годините установихме, че Вселената е част от много по-големи структури, формирани от гравитационни взаимодействия. Ние обикаляме около Слънцето, Слънцето е част от Млечния път, а Млечният път е част от Местната група, която включва няколко малки галактики, както и Андромеда, която един ден може да се „сблъска“ с нас.
Но има и още. Местната група се намира на външния ръб на свръхкупа Дева, който от своя страна е част от гигантски басейн, известен като Ланиакеа. Според новото изследване Ланякеа също се намира в рамките на по-голям „басейн на привличане“ (BoA), чийто обем е потенциално 10 пъти по-голям от неговия.
„Цялата Вселена може да се разглежда като мозайка от прилежащи BoA, точно както земният пейзаж е разделен на водосборни басейни“, обяснява екипът в своята статия. „Един BoA обикновено не е гравитационно обвързан, защото относителното движение на отдалечените точки в него обикновено се доминира от космическото разширение.“
Басейните на привличане представляват огромни структури - толкова големи, че гравитацията не е доминираща сила, но въпреки това има доказателства за общ поток. Екипът разглежда движенията на 56 000 галактики и се опитва да състави потенциална карта на местната вселена, като се имат предвид грешките, които възникват при опитите за измерване на скоростта и движението на галактиките. По този начин те се надяват да ограничат възможността за съществуването на тези басейни на привличане.
„Нашата Вселена прилича на гигантска мрежа, в която галактиките лежат по дължината на нишките и се струпват във възлите, където гравитационните сили ги привличат заедно“, обяснява в изявление астрономът от Хавайския университет в Маноа Р. Брент Тъли. „Точно както водата тече в рамките на водосборни басейни, галактиките текат в рамките на космически басейни на привличане. Откриването на тези по-големи басейни може да промени из основи разбирането ни за космическата структура.“
След като извършват симулации на данните, те установяват, че BoA обхваща много гигантски структури, включително мистериозния Голям атрактор.
„В близост до тях се появяват доказателства за BoA с център в района на силно затъмнения куп Офиух, който се намира зад центъра на галактиката Млечен път“, обяснява екипът. „Този BoA може да включва така наречения регион на Големия атрактор и образуванието Ланиакеа, включително и нас самите. В разширението [...] Великата стена Слоун и свързаната с нея структура са преобладаващо доминиращи“.
Създаването на такива карти на Вселената е сложна работа – за да се моделират тези космически „течения“ и потоци, трябва да се проследява движението на галактиките и тяхното влияние една върху друга. Ето защо съществуват множество неизвестни. Според симулациите на екипа има 60 % вероятност нашият Млечен път всъщност да не е в Ланякеа, а в концентрацията на Шапли.
Освен че е хубаво да знаем къде действително се намираме, изследването може да има много по-големи последици за нашите модели на Вселената, ако същата структура продължи да бъде откривана при по-нататъшни наблюдения и анализи. Казано по-просто - структурите с гигантски размери са предизвикателство за нашето разбиране за космоса.
Като се има предвид това, което виждаме в космическия микровълнов фон, първата светлина, която можем да открием след разширението на Вселената, структурите могат да нараснат само до толкова, че да се вписват в сегашните ни модели. И все пак това, както и други подобни открития, изглежда са по-големи, отколкото предвиждат сегашните ни модели. Засега екипът планира да продължи да картографира най-големите структури в космоса.
„Може би не е изненадващо, че колкото по-навътре в космоса се вглеждаме, толкова повече откриваме, че нашият роден свръхкуп е по-свързан и по-обширен, отколкото сме предполагали“, казва в отделно изявление Ноам Либескинд, астроном в Института за астрофизика „Лайбниц“ в Потсдам. „Откритието, че има голяма вероятност да сме част от много по-голяма структура, е вълнуващо. В момента това е само намек: ще трябва да се направят още наблюдения, за да се потвърди размерът на нашия домашен свръхкуп.“
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
Източник: IFLScience
