В понеделник Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) представи резултатите от своето проучване, посветено на изменението на климата. То показва, че глобалното затопляне настъпва много по-бързо, отколкото си мислехме, и че човечеството носи почти цялата вина за това.
Сбогом, 1,5
Парижкото споразумение относно измененията в климата, подписано през 2015-а година, предвижда държавите да задържат затоплянето на Земята под два градуса, по възможност - до 1,5 градуса. Изглежда това няма да се случи.
Около 2030 г. средната повърхностна температура на Земята ще се покачи с 1,5 или 1,6 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. При това във всички пет сценарии, свързани с парниковите емисии – от най-оптимистичните до най-безразсъдните. Това ще се случи близо десетилетие по-рано, отколкото IPCC прогнозира само преди 3 години.
До средата на врека границата от 1,5 градуса ще е прекрачена с около 1/10 от градуса в най-оптималния вариант и с цял градус в най-лошия случай.
Има и надежда – при най-оптимистичния вариант (ако постъпим по правилния начин) когато температурите прескочат целта от 1,5 градуса, през 2100 г. ще се отчете лек спад (до 1,4).
Естествените ни съюзници в битката с измененията в климата отслабват
От 1960 г. горите, почвите и океаните са абсорбирали 56 процента от целия въглероден двуокис, който човечеството е избълвал в атмосферата (дори когато тези емисии са се увеличили с ½). Без помощта на природата Земята щеше да е едно много по-горещо и далеч по-негостоприемно място.
Тези съюзници в битката с глобалното затопляне показват признаци на насищане и процентът на въглероден двуокис, който поглъщат, най-вероятно ще намалее през този век.
Да, измененията в климата са виновни
Докладът подчертава и забележителния прогрес, постигнат една нова област – т.нар. атрибутивна наука. Тя успява да изчисли до каква степен глобалното затопляне, причинено от хора, засилва интензитета и/или потенциалната поява на конкретно екстремно метеорологично събития като например гореща вълна, ураган или горски пожар.
Само за седмици учените установяват, че рекордната гореща вълна, която опустоши Британска Колумбия през юни, щеше да бъде „на практика невъзможна“ без влиянието, оказано от измененията на климата.
В по-общ план докладът на IPCC достига до редица други заключения „с много по-висока увереност“ отпреди.
Морското равнище се покачва много по-бързо
От 1900 г. глобалните океани са се покачили с 20 см. Скоростта, с която това се случва, се е утроила през последното десетилетие. Рухващите и топящите се ледени покривки в Антарктика и особено в Гренландия вече допринасят много повече за това, отколкото ледниците.
Ако глобалните температури се увеличат с 2 градуса, през 21 век нивото на океана ще се повиши с близо половин метър. До 2300 г. ще се е покачило с почти 2 м – т.е. два пъти повече, отколкото IPCC прогнозираше през 2019 г.
Поради несигурното бъдеще на ледените покривки, учените не могат да отхвърлят напълно възможността нивото на океаните да се покачи с 2 м до 2100 г., което е и най-лошият възможен сценарии.
Предупреждения от миналото
Големият напредък в палеоклиматологията - науката за естествения климат в миналото на Земята – хвърли малко повече светлина върху нещата, които можем да очакваме съвсем скоро.
Така например последният път, когато атмосферата на планетата е била толкова топла, колкото днес (преди около 125 000 години), глобалното морско равнище вероятно е било с 5-10 метра по-високо - ниво, което днес би оставило под вода много големи крайбрежни градове.
Преди 3 милиона години, когато атмосферните концентрации на въглеридният диоксид са съвпадали с днешните нива и температурите са били с 2,5 C до 4° C по-високи от сегашните, нивата на морското равнище са били с до 25 метра по-високи.
