9 ключови неща, които научихме от доклада на IPPC за изменението на климата

Метанът излиза на преден план

Докладът включва повече данни от всякога за метана – втория най-важен парников газ след въглеродният диоксид. Ако не намалим неговите емисии, то ще нарушим целите, постановени от Парижкото споразумение, казват учените.

Основните източниците на метан, за които пряка отговорност имат хората, са основно два – от една страна, този газ се отделя в атмосферата заради течовете от производството на природни газове, копаенето на въглища и сметищата, а от друга – заради отглеждането на добитъка и начина, по който се борави с торта.

Метанът се застоява в атмосферата съвсем малко по-дълго от въглеродния диоксид. Той обаче е много по-ефективен в улавянето на топлината – нивата на метан днес са най-високите от поне 800 000 години.

Фокус върху регионални различия

Въпреки че всички части от планетата – от океаните и земята до въздуха, който дишаме – се затоплят, температурите на някои места се покачват по-бързо от останалите. Така например според прогнозите средната температура в Арктика в най-студените дни ще се увеличи три пъти по-бързо, отколкото Земята като цяло.

Морското равнище се покачва навсякъде, но по много крайбрежия то ще се увеличи с до 20 процента над глобалната средна стойност.

Повратни точки = сериозни промени

IPCC предупреждава за резките промени с „малка вероятност, но огромно въздействие“ в климатичната система – когато са необратими, те се наричат повратни точки. Примери за това са разпадащите се ледени покривки съдържат толкова голямо количество вода, че да повишат морското равнище с дузина метра; пермафростът, наситен с милиарди тонове въглерод; преходът на Амазония от тропическа гора в савана.

Подобни повратни точки не могат да бъдат отхвърлени напълно.

Глобален океански „конвейер“

Циркулацията на атмосферния въздух в Атлантическия океан, наречена Атлантическа меридианна преобръщаща циркулация (Atlantic meridional overturning circulation - AMOC) – важен океански поток, регулиращ климата в Атлантическия океан - се забавя. AMOC на практика отговаря за пренасянето на топлина от тропиците в северното полукълбо. Учените предупреждават, че е „много вероятно“ тази тенденция на забавяне да продължи и през 21. век.

Дали ще спре напълно, както е ставало в миналото? Учените не са напълно сигурни. Ако все пак това се случи, европейските зими ще станат много по-люти, сезоните на мусоните вероятно ще бъдат нарушени, а морското равнище в северната част на Атлантическия океан ще се повиши значително.

Източник: Science Alert