В крехката и изолирана екосистема на Антарктида колумбийски изследовател потапя мрежата си в ледените води, за да събира малки частици. Той знае, че наличието на микропластмаса в едно от най-запазените кътчета на света е термометър за замърсяването на планетата, предаде АФП.
Подобно на сито, мрежата пропуска водата и задържа малките твърди частици, които плуват ледените води на протока Жерлаш, естествен коридор с дължина приблизително 160 километра, отделящ архипелага Палмър от края на Антарктическия полуостров.
На края на света, далеч от безпокойството на планетата, това непокътнато място би трябвало да е убежище от влошаващото се състоянието на околната среда, което засяга останалата част от Земята, пише БТА. След микроскопско изследване и други анализи събраните проби ще бъдат използвани да се определи нивото на съдържащата се в тях микропластмаса. Размерът на тези частици, повечето от които са невидими с просто око и съставени от полимери и други токсични съединения, варира между 5 милиметра и една хилядна от милиметъра.
За 51-годишния морски биолог Пауло Тигрерос и неговите колеги изследователи на борда на кораба "Симон Боливар" на колумбийските военноморски сили няма съмнение, че тези частици вече са достигнали Антарктида, където се събират водите на Тихия, Атлантическия и Индийския океан.
В резултат на широкомащабното замърсяване на световните води с милиони тонове отпадъци, наличието на тези частици вече е доказано многократно в тези океани.
Микропластмасите са резултат от физическото и химическото разграждане на предмети, което често отнема стотици години. Въздействието им се изследва едва от началото на новия век, но все още е слабо проучено.
Тези микропластмаси са резултат от физическото и химическо разграждане на предмети, чието разграждане отнема стотици години. Въздействието им е проучвано едва от началото на 2000-те години, но все още е малко известно.
Според колумбийския изследовател Пауло Тигрерос те вече са "вездесъщи" в океаните, с потенциално смъртоносно въздействие върху животните и екосистемите.
"Смятаме Антарктида за континент, напълно изолиран от човешката дейност, но тя отразява екологичните проблеми на планетата", казва пред АФП Хорхе Тадео Лосано, изследовател от университета на Богота, който придружава десетата научна експедиция на колумбийския флот.
Изследвания, направени през 2019 г. от университета на Кентърбъри, Нова Зеландия, разкриха наличието на микропластмаса в антарктическия сняг, докато по данни на ООН всяка година в света се произвеждат над 430 милиона тона пластмаса.
Въпреки своята отдалеченост "белият континент" е силно изложен на външни заплахи, предупреждава Пауло Тигрерос.
Частиците може да са попаднали там по естествен път, пренесени от океанските течения, които се движат на юг. Те могат също така да се разпространяват в атмосферата или в екскрементите на морски бозайници и риби, които в определени периоди от годината мигрират към тропиците само за да се върнат няколко месеца по-късно.
С пинсета в ръка изследователят хваща крил и малко водорасли, извлечени от проба. Ракообразните се хранят с микроскопични водорасли, известни като фитопланктон, но често ги бъркат с микропластмасите, плаващи в околната им среда заради малкия им размер.
С клещи в ръка изследователят грабва крил и малко водорасли, извлечени от проба. Ракообразните се хранят с тези микроскопични водорасли, наречени фитопланктон, но които често бъркат с микропластмаси, плаващи в околната среда поради малкия им размер.
Замърсеният вече крил е храна за много други по-големи животни, като по този начин се засяга и останалата част от хранителната верига.
"Когато един кит се храни с този крил, микропластмасата много вероятно попада в червата му, засягайки белодробната и репродуктивната му системи, и дори способността му да плува", казва изследователят.
Ледената шапка на Антарктида с нейните пингвини и тюлени от години страда от повишаването на глобалните температури.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) към ООН, която току-що започна експедиция с Аржентина, свързана с тази тема, смята, че по различни начини микропластмасата може да нанесе допълнителни щети на големия бял континент.
Според Световната метеорологична организация (СМО) топенето на ледниците, които съдържат 90 процента от прясната вода в света, може да доведе до повишаване на морското равнище с до 60 метра.
