Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.
Както повечето природни процеси на Земята свързани с притока на слънчева енергия, така и при натрупването и топенето на ледената покривка се наблюдава добре изразен годишен цикъл. В областите с подходящи условия за образуване на ледена покривка обикновено през зимния сезон се наблюдава увеличение на площта с лед. Съответно през лятото, вследствие на топенето на леда и снега, се увеличава свободната от лед площ. Този процес се следи с огромен интерес от различни научни организации, понеже динамиката на снежната и ледената покривка отразяват много точно изменението на температурите. Ако се затопля площта на леда, снега намалява и обратно. Затова всяка година се отчитат различни по площ зони заети или свободни от лед в зависимост от сезона и се правят сравнения година по година.
Най-много наблюдения се извършват в Северния ледовит океан (известен още като Арктически океан), където през зимния период средногодишно за периода 1981-2010 г. площта заета с лед заема около 15 млн. км2. В края на лятото и началото на есента, когато приключва топенето на леда, площта с ледена покривка средногодишно за същия период заема малко под 7,5 млн. м2 (фиг. 1)
Поради различните метеорологични условия през годините се отбелязват различна максимална и минимална покритост с ледена покривка. Наблюденията показват, че през настоящия век зачестяват години с отбелязване на рекордно малко покрита с лед площ в началото на есента. До момента рекордьор е 2012 г. (фиг. 2), когато площта на морския лед е под 3 млн. м2 (фиг. 1. лилава линия). Близки до тази стойност са площите и през 2011, 2016, 2019 г.
Интерес представлява, с оглед случващото се глобално затопляне, дали и кога е възможно да се случи пълно или почти пълно разтопяване на ледената покривка в Арктика. Отговор на този въпрос дават Дирк Ноц и др. (2020) в статия, публикувана в Geophysical Research Letters. Според тях още преди 2050 г. ще има лета, през които площта на морския лед ще падне под 1 млн. м2. Това е стойността, при която се счита, че Северният ледовит океан ще бъде свободен от лед. Симулационните модели на учените са изчислили покритостта с лед при различни сценарии на повишение на глобалната температура. Интересно е, че дори при повишение с 1,5 °С над доиндустриалните нива, ще има поне една година с лято без арктичен лед до 2050 г., но това събитие ще бъде все пак изключение. Ако повишението е с 2 °С и повече, Арктика без лед през лятото от изключение е възможно да се превърне в норма след 2050 г. Това означава, че каквото и да направи човечеството за овладяване на глобалното затопляне до 2050 г. ще видим поне един летен сезон с почти напълно стопяване на ледената покривка в Арктика (разбира се, ако изчисленията на Ноц и екипа му са точни). Според тях Арктика е ,,основен фокус на изменението на климата“. Заключение, което е широко застъпено и в последния доклад на IPCC (2019). Освен за Арктика, данни за бързо затопляне идват и от Антарктика.
През дългата полярна нощ около Северния полюс ще продължи да се образува лед, но качествата на този лед ще бъдат влошени. Той ще бъде с по-малка дебелина и с по-малка плътност, като по този начин през топлото полугодие по-лесно ще се топи.
При продължаващо намаляване на площта на леда в Арктика, каквито са очакванията, ще настъпят сериозни промени в природната среда. Морската ледена покривка е ловно поле и незаменимо местообитание за полярните мечки и тюлените, които ще оцеляват все по-трудно. Освен това самата ледена покривка има огромна роля в климатичната система. Ярката ѝ бяла повърхност има много голямо албедо и отразява голяма част от слънчевата светлина обратно в Космоса. По този начин възпрепятства затоплянето на Арктика. При по-дълъг период без лед океанската вода ще се затопли и по този начин акумулираната топлина ще забавя образуването на нов морски лед през есента и зимата. Така балансът в климатичната система ще се наруши по-бързо и е възможно да се стигне до нарушения в атмосферната циркулация не само в Арктика, но и на цялата планета.
Фиг. 3. Намаляването на площта на леда в Арктика застрашава местообитанията на полярните мечки и тюлените. Източник: Vaclav Sebek / Shutterstock
Големи площи без лед в Арктика от друга страна ще съкрати пътя на редица компании плаващи в този регион по т.н. Северозападен и Североизточен път (Стаалесен, 2019), и ще намали разхода на гориво, което ще има добър екологичен ефект. Но този ефект ще бъде минимален, защото поради производствени дейности и аварии в акваторията на океана ще се изсипват хиляди тонове вредни вещества като моторни масла, мазут и други производствени продукти, което ще увеличи екологичния натиск върху тази твърде крехка все още сравнително чиста част от нашата планета.
Морският лед реагира много чувствително и сравнително линейно на глобалното затопляне. Според Ноц, всеки тон CO2, който се отделя, стопява три квадратни метра лед. Много важен факт, който е поредното доказателство, че като контролираме и ограничаваме антропогенното отделяне на парникови газове, можем да ограничим негативното ни въздействие върху климатичната система и природната среда.
Автор: Симеон Матев / Климатека
Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
В публикацията са използвани материали от:
- Dirk Notz, Lettie A. Roach, Jakob Dörr, Caroline R. Holmes, François Massonnet, Edward W. Blockley, Thomas Rackow, Marilyn N. Raphael, Siobhan P. O’Farrell, David A. Bailey, Cecilia M. Bitz (2020). Arctic seaice in CMIP6. Geophysical ResearchLetters, 47, e2019GL086749. https://doi.org/10.1029/2019GL086749
- Staalesen, A. (2019). There is no ice left on the Northern Sea Route.The Barents Observer. https://thebarentsobserver.com/en/arctic/2019/08/there-no-ice-left-russias-northern-sea-route
- https://data.meereisportal.de/
