Месец април 2022 г. – шести най-топъл в инструменталната историята

Април 2022 г. – нищо по-различно от предишните месеци – отново имаме преобладаващо положителни аномалии и продължителни топли вълни в Централна и Южна Азия. Продължават големите отрицателни аномалии на площите с морски лед в Антарктика и нормализирането им в Арктика. В Канада силни снежни бури затрудниха нормалния ритъм на живот, а в Европа месецът се прояви с динамично време, но с близки до обичайните средни температури.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през април 2022 г. е била в глобален план с 0,47 °C по-висока спрямо предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,28 °C по-топъл от настоящия климатологичен период (1991 – 2020 г.). Според тази температурна аномалия тазгодишният април се нарежда като шести най-топъл месец април от 1979 г., откогато има данни по този метод (Фиг. 1). За последните 10 г. глобалната средна температура през април се е повишила с 0,19 °C.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за април 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

По света

През април 2022 г. по земното кълбо отново преобладаваха наднормени средни температури. С най-голяма положителна месечна аномалия се открояват Гренландия, Западна Антарктида, както и Далечният Изток на Русия (Фиг. 2). С голяма наднорменост на средните температури се отличава и Централна и Югоизточна Азия, като там горещите вълни, започнали през м. март, продължиха и през април. След рекордно топлия март в Индия през месец април също бяха отчетени изключително високи температури, достигнали на места до 49 °C. Трябва да се отбележи все пак, че в тази част на света най-високите температури през годината се измерват именно през април или най-късно в началото на май, точно преди започване на летния дъждовен мусон. Но тази година тези обичайни за района горещини се оказаха продължение на горещите вълни, започнали през март, и са причина освен за повишения брой пациенти, получили топлинен удар, така и за недостига на електроенергия поради прекомерната употреба на охладителни уреди.

През четвъртия месец от годината има и площи с отрицателна аномалия, като най-компактен такъв район се отличава северната половина на Северна Америка. В Канада в средата на месеца силни снежни бури предизвикаха затруднения в нормалния ритъм на живот. В Британска Колумбия бяха подобрени и няколко рекорда на минималната температура за деня, като старите рекорди бяха на повече от 100 години. Студената вълна в онзи регион, с прекъсвания, ще продължи докъм средата на май, след което се очаква бързо затопляне и температурите през лятото вероятно ще бъдат над нормата.

С поднормени средни температури изпъкват и южните части на Африка и Южна Америка, големи площи от Източна Антарктида, както и Източен Китай.

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за април 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Температурите на въздуха бяха значително над средните за големи части над всички океански и морски басейни. Средни температури на въздуха – под средните за месеца, бяха отчетени на по-големи площи над Северния ледовит океан. Поднормени температури се наблюдаваха и на юг от екватора в Западния Тихи океан, което е показателно за продължаваща, макар и не особено добре изразена, Ла Ниня. Последните прогностични модели показват, че през следващите месеци с най-голяма вероятност около и над 50% отново можем да очакваме Ла Ниня, докато вероятността за Ел Ниньо е под 10% (Фиг. 3). Не е изключено да имаме и неутрална фаза, като за летните месеци вероятността е над 40%, а към есента и зимата тази вероятност спада на под 40%. Само ще припомним, че от 2 години властва Ла Ниня, което означава, че би могло да очакваме подобни условия и през следващите няколко месеца.

Фигура 3. Вероятностна прогноза за случваемост на ENSO – Ел Ниньо (червено), Ла Ниня (синьо) и неутрално (сиво) – от пролетта на 2022 г. до зимата 2022 – 2023 г. Източник: IRI

В Европа

В Европа месец април 2022 г. беше със средни температури, точно колкото е и климатичната норма за периода 1981 – 2010 г., а спрямо новата норма (средна за климатологичен период 1991 – 2020 г.) е дори е по-студен, като отклонението е -0,42 °C. Тазгодишният април в Европа е по-топъл от миналогодишния студен април, но е с повече от 2 °C по-студен от най-топлия до момента април, случил се през 2018 г.

В регионален аспект април 2022 г. се отличава с близки до нормата температури в по-голямата част от континента. По-голяма положителна аномалия има на места в Русия, както и в Грузия и Армения (Фиг. 4). С по-голяма отрицателна аномалия се характеризират някои централно- и източноевропейски страни.

В България

В България средните температури през април 2022 г. бяха около средните. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции в много райони на Южна и Източна България средните априлски температури бяха с неголяма положителна аномалия, като на места тя достига и надхвърля, 1 °C. В останалата част на страната средните априлски температури са с няколко десети от градуса под нормата.

Характерна черта на април 2022 г. беше динамичното време с чести и чувствителни застудявания, при които освен в планините, сняг и снежна покривка се образува и на някои по-ниски места. Динамичното време продължи докъм 21 – 22 април, когато бяха измерени и отрицателни минимални температури в низините. Впоследствие настъпи по-дълъг топъл период, но без екстремно високи температури.

За последните 22 години са отчетени 9 поднормени и 13 наднормени месеци (Фиг. 5). Прави впечатление, че стойността на положителната аномалия на най-топлите 2016 г. и 2018 г. е много по-голяма от тази на най-студените месеци април през 2003 г. и 2021 г.

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България за април 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: www.stringmeteo.com

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за април 2022 г. беше с 4% по-малка от средната за 1981 – 2010 г. Тази стойност нарежда изтеклия месец извън топ 10 на месеците с най-малка ледена площ и продължава тенденцията, започнала от месец юли 2021 г., на площи под средните, но със сравнително голяма разлика от годините с рекордно малък лед. Годината с рекордно малка площ с арктически лед за последните 44 г. е била 2019 г., когато бяха отчетени 8% ледена площ под средното, а годината с рекордно голяма площ с 6% над средното е била 1982 г.

Фигура 6. Отклонение в %на концентрацията с морски арктичен лед площ през април 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план има интересни събития. Въпреки сезонното намаляване на общата площ на морския лед в Арктика, то поради поднормени месечни температури и концентрациите на морския лед в някои региони около Свалбард и части от Баренцово море през месец април са били по-големи от тези през март. Като цяло, през април аномалиите в концентрацията на морски лед не са показали големи стойности и са се колебаели около средните нива (Фиг. 6). По-големи отклонения и в двете посоки се наблюдават около Гренландия, в Берингово и в Баренцово море.

В Антарктика през април 2022 г. площите с морския лед са с 12% под средните за периода 1981 – 2010 г. Тези данни нареждат тазгодишния април на пето място по най-ниско равнище по антарктически лед, с една и съща аномалия с 2006 и 2018 г. Интересен момент в тази класация е, че годината с рекордно малка площ с лед е далечната 1980 г., следвана от „модерните 2017 и 2019 г.” И друг интересен момент е, че годините с най-голяма площ с антарктичен лед са от последното десетилетие – 2014 и 2015 г., което показва, че дори и в период на глобално затопляне не са изключени рекорди в „студения сектор“.

Фигура 7. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през април 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

Картата на аномалиите в концентрацията на морския лед за антарктическия регион за април 2022 г. показва масови поднормени условия, породени от положителни аномалии на температурата на въздуха. Само две са зоните с по-висока от средното концентрация на леда – източно от море Рос и източно от море Уедъл.

Април 2022 г. от аномална гледна точка прилича на изминалите месеци – отново по-топъл, но положителните аномалии в повечето райони на света са били далеч от рекордните. Може да се предположи, че последните месеци са нормални, но ако приемем една нова „модерна“ норма, отговаряща на климата ни за последните 10 г. Но ако се върнем само 15 – 20 г. назад, добре се вижда, че средните температури в голяма степен са значително наднормени. Наглед неособено тежки горещини в Централна и Югоизточна Азия предизвикаха сериозни сътресения в обичайния ритъм на живот в региона. Една от причините е тяхната дълготрайност. Най-големи поражения трайната гореща вълна нанася върху здравеопазването, енергетиката и земеделието – може би най-важните отрасли в икономиката. Предполага се, че продължителността на въпросната гореща вълна е удължена в резултат на промените в климата и това е пореден пример какви щети нанасят климатичните промени върху различни сектори на икономиката. Подробен анализ на състоянието на планетата ни – през призмата на климатичните промени, може да прочетете в най-новия доклад на IPCC на страниците на Климатека. В неговата трета и последна част се казва, че без спешни, ефективни и справедливи действия по смекчаване, промените в климата все повече ще застрашават здравето и поминъка на хората по света, както и състоянието на екосистемите и биоразнообразието. Повече подробности може да намерите тук.

* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: д-р Симеон Матев / Климатека

Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от: