Колумбийският морски биолог Диего Мохика използва дистанционна биопсия, за да изследва едри бозайници на Антарктида за наличието на живак, предаде АФП.
Изстрел прекъсва спокойния сън на леопардов тюлен, който лежи безгрижно върху късче антарктически лед. Мохика сваля пушката си.
Съприкосновението с дистанционната биопсия сепва бозайника - един от най-едрите хищници на "белия континент" след косатката (на Антарктида няма бели мечки).
След като тюленът се оттегли, Диего Мохика слиза от моторната си лодка, за да вземе малката червена пипета, в която се съдържат няколко сантиметра от кожата му.
По време на еднодневното си пътуване на и около остров Ливингстън от архипелага Южни Шетландски острови изследователят е придружаван от екип на АФП.
Мохика не крие вълнението си, тъй като по думите му е рядка възможност да се доближи на няколко метра от леопардов тюлен - обикновено самотен и доста агресивен вид, който се храни с пингвини.
Диего Мохика е изследовател от колумбийската фондация "Малпело", специализирана в защитата и изучаването на морската фауна. Той допуска, че живакът, използван от хората на хиляди километри в дейности като занаятчийски и промишлен добив на полезни изкопаеми, може да е достигнал пределите на Антарктида и да е оказал въздействие върху големите бозайници.
Вредният за здравето им тежък метал може да се е озовал в морето чрез речните течения или след като се е изпарил в атмосферата и отново е попаднал в океаните чрез валежи, обяснява Мохика, който е член на екипажа на 10-ата научна експедиция на колумбийския флот до Антарктида.
Причини за тази хипотеза не липсват. През последното десетилетие учени от испанския университет в Мурсия откриха живак в перата на антарктическите пингвини на остров Кинг Джордж - най-близката до Америка точка на Антарктида, пише БТА. Замърсяването изглежда се простира на юг до остров Ливингстън и протока Жерлаш - естествен канал край "белия континент", който гъмжи от диви животни и където Диего Мохика също работи.
Глобалното партньорство за защита от въздействието на живака, инициирано от Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), предупреждава, че морските бозайници, намиращи се на върха на хранителната верига, са особено чувствителни към замърсяването с този метал, който при стайна температура се превръща в течност.
Понякога Диего Мохика напуска палубата на кораба "Симон Боливар" на колумбийския военен флот, който отвежда колумбийски и други изследователи до Антарктида, за да инспектира този почти неизследван от човек рай от непокътнат лед и сняг.
По време на една от екскурзиите си той попада на гърбати китове и отново се възползва от възможността да вземе проби. В случая пробите от кожа и мазнини се събират с помощта на мрежа във водата. Гърбатите китове се хранят с големи количества крил - малки ракообразни, които са податливи на замърсяване с живак.
След като бъдат анализирани в Колумбия и във Франция, фрагментите ще позволят да се определи "дали биоакумулацията (бионатрупване) на метала се е трансформирала в ефект на биомагнификация (биоусилване), т.е. дали живакът се е предал от едно звено на хранителната верига на друго, обяснява Диего Мохика.
Според ЮНЕП, ако дадено животно консумира живак, то може да претърпи репродуктивен неуспех, промени в поведението и дори да умре.
