Ново изследване установява, че благородните елени могат да станат по-малко общителни в желанието си да намалят риска от заразяване с болести, а пък възрастните домашни врабчета имат по-малко контакти с напредъка на възрастта, тъй като връстниците им измират. С други думи -  хората не са единствените животни, които променят социалното си поведение с напредването на възрастта.

Колекция от 16 проучвания, включително шест от Университета в Лийдс, са публикувани на 28 октомври като част от специален брой на Philosophical Transactions of the Royal Society, в който се изследва стареенето и обществото в природния свят.

Едно от проучванията, посветено на благородните елени, показва, че с напредването на възрастта женските стават все по-малко социални, като по този начин намаляват конкуренцията и риска от заразяване с паразити. В изследването са използвани данни от дългогодишен проект за проследяване на диво стадо на шотландския остров Рум.

Д-р Джош Фърт от Биологическия факултет на Университета в Лийдс , редактор на специалното издание, заявява, че макар и предишни изследвания често да са разглеждали процеса на намаляване на социалната активност с възрастта, известен като „социално стареене“, като потенциално негативен, настоящите показват, че промяната на навиците всъщност може да донесе ползи.

 „Този вид ефекти могат да се очакват в общества, където хората могат да избягват социални контакти, тъй като стават по-уязвими към разходите, свързани с инфекциите – казва д-р Фърт. - Животинските популации са чудесен начин да се разгледат основните правила за това как стареенето може да формира обществата.“

Подобно на по-възрастните, които намаляват социалните си контакти, за да избегнат инфекции като COVID-19 например, не чак толкова общителните индивиди, достигнали определена възраст, са по-малко склонни да прихващат определени паразитни инфекции.

„Дивите животни представляват добра моделна система за разглеждане на недостатъците и ползите от промяната на социалното поведение с възрастта, а в този случай може да се даде пример за застаряващи индивиди, които намаляват социалните си връзки, за да избегнат болести“, добави д-р Фърт.

Специалното издание е продукт на международно сътрудничество и разглежда как индивидите от различни видове остаряват, как това оформя социалните им взаимодействия и какво означава това за техните общества.

Д-р Грег Албери от Тринити Колидж в Дъблин, съредактор на специалното издание, заявява: „Тъй като стареенето е универсален процес и всички животни живеят в някакъв социален контекст, темите, които обсъждаме подробно, могат да имат наистина далечни последици. Надеждата ни е, че когато разбираме разнообразието на стареенето и социалността при много различни видове, можем да хвърлим светлина върху процесите, управляващи нашето собствено общество във време, когато разбирането на стареенето е особено важно.“

Според друга статия в сборника дори една най-обикновена птица като домашното врабче променя социалното си поведение с напредването на възрастта. Съавторът на това изследване, д-р Джейми Дънинг, казва:

„Нашето изследване е едно от първите, които показват, че птиците, подобно на бозайниците, също намаляват социалната си мрежа с напредването на възрастта. По-конкретно, броят на приятелствата и това колко централна е дадена птица в по-широката социална мрежа…“

Резултатите може да се дължат на това, че съществуващите приятели от същите кохортни групи умират с възрастта, както и на това, че на по-възрастните птици им е необходимо повече усилие, за да създадат приятелства, тъй като са налице по-малко индивиди на същата възраст, с които да се свържат. От друга страна, ползите от социалните връзки може да са по-малки, отколкото за по-младите, които могат да разчитат на тези връзки за неща като възпроизводство или информация на по-късен етап от живота си, добавя д-р Дънинг.

Изследването на домашното врабче е ръководено от д-р Джулия Шрьодер от Имперския колеж в Лондон, академичен ръководител на дългосрочното проучване на домашното врабче на английския остров Ланди. Тъй като на това отдалечено място не пристигат нови врабчета (а местните пък не го напускат), изследователите могат да наблюдават цялата популация от раждането до смъртта в изключителни подробности. В бъдеще д-р Шрьодер заяви, че се интересуват от това как и кога се формират индивидуалните приятелства.

Изследователите установяват, че социалните ефекти на стареенето са много общ биологичен феномен, който се разпростира дори върху плодовите мушици.

Новият специален брой разглежда и социалния живот на насекомите. Ръководителят на изследването професор Аманда Бретман каза: „При хората лошата социална среда може да има същото лошо въздействие върху здравословното остаряване като тютюнопушенето или затлъстяването. Знаем освен това, че същото важи и за други животни, но повечето от работите са съсредоточени върху животни, за които смятаме, че имат сложни общества, като шимпанзета или пчели. Ние систематично прегледахме доказателства – дори при насекомите, за които обикновено не смятаме, че имат сложен социален живот – които показват, че социалната среда оказва голямо влияние върху продължителността на живота и стареенето.“

Проучванията разкриват интересни закономерности, допълва тя, показвайки, че половете могат да реагират по различен начин, че социалната среда по време на развитието или в зряла възраст може да има различно въздействие и че възрастта на социалните партньори е важна.

Субектите, с които работи екипът на професор Бретман, са плодови мушици дрозофили, които са лесни за манипулиране в лабораторията, което означава, че учените могат да научат доста за причините за социалното остаряване, което в крайна сметка да доведе до нови интервенции за подпомагане на здравословното остаряване при хората.

Днес животинските системи се считат за особено подходящи за развиването на фундаменталното ни разбиране за стареенето на обществата – добавя д-р Фърт.

Източник: EurekAlert