Aneides vagrans, т.нар. странстващ саламандър, е мистериозно същество. То се среща по върховете на калифорнийските секвои – най-високите дървета в света – а това го прави трудно за наблюдение.

Това, което знаем за него е, че когато нещо го изплаши, животинчето е склонно да скочи от клоните. Нещо повече – то заема поза, сходна с тази на скайдайвърите (както можете да видите във видеото по-долу).

„Беше объркващо да видим как тези саламандри скачат с охота, като се има предвид на каква височина се намира техният хабитат“, казва докторантът Кристиян Браун от Университета на Южна Флорида и автор на изследването.

Тези саламандри са се адаптирали особено добре към живота на подобни височини, казва Браун в интервю за Insider. Те разполагат с опашки, с които могат да се захващат за различни обекти, дълги крайници и плоски тела, които са идеални за катерене.

Техните тесни тела обаче не изглеждат особено аеродинамични. За разлика от своите далечни братовчеди (жабата Agalychnis spurrelli и летящият гекон), те не разполагат с кожа между крайниците, която да им позволява да се носят по въздуха.

Ето защо Браун и други учени от Университета на Южна Флорида и Калифорнийския университет в Бъркли решават да проверят до какви трикове всъщност прибягва саламандърът.

Учените откриват, че животинчетата разполагат с „репертоар от пози и движения, с които контролират своето падане“, казва Браун.

Те извиват опашките си и променят позицията на своите пръсти и крака. По този начин докато падат, те успяват да задържат телата си почти паралелно спрямо земята. Саламандрите дори могат „да изпълняват накланящи се завои и да се плъзгат хоризонтално“, допълва още Браун.

Като заемат тази пода, специфична за скайдайвинга, саламандрите намаляват вертикалната си скорост с до 10 процента, открива изследавнето.

Браун казва, че следващата му цел е да провери дали саламандрите могат да направляват полета си. При това положение те биха могли да се насочат към ствола на дървото и да се захванат за неговите долни клони или за гъстата папрат, растяща по кората.

Дори и да паднат на земята, това няма да ги убие, казва Браун. Тези саламандри са относително леки и не тежат повече от 6 г. Освен това гнилите листа в основата на дървото ще омекотят падането им.

Обратното изкачване до короната на дървото обаче може да бъде фатално. Изследване от 2021 г. открива, че са им нужни часове (дори дни), за да достигнат отново своя хабитат.

„През това време те могат да се обезводнят, да бъдат изядени или просто да се изтощят, преди отново да успеят да намерят храна“, казва Браун. Той допълва, че и други животни вероятно притежават уменията на парашутисти или скайдайвъри – просто хората все още не са ги забелязали. Браун се надява, че неговото изследване ще привлече вниманието към слабо изученото биоразнообразие, което се крие в короната на секвоите.

Източник: Business Insider