В дълбините на една европейска пещера живее най-мързеливото и най-обикновено същество, наричано някога дракон. С оттенък, наподобяващ човешка плът, то печели прозвището и „човешка риба“.
Всъщност, протеят (Proteus anguinus) е ендемично земноводно животно, обитаващо карстовите области в Динарските планини. То е бяло или светлорозово и има малки крайници с два пръста на задните крака и три на предните (известно е още като див или пещерен саламандър). Нещо повече – протеят се е адаптирал към живот, пропит с вечен мрак.
Очите на протея могат да засичат присъствието на светлина, но нищо повече. Ето защо тези малки странни животинки на практика са слепи. Те обаче компенсират недоразвитото си зрение със силен нюх, възможността да чуват под вода, както и умението да усещат движения в своите воднисти домове.
В периода между 2010 - 2018 г. учените заснемат поредица от протеи в пещери в източна Босна и Херцеговина. На базата на честотата на срещите с тях, изследователите изчисляват, че тук живеят общо 26 възрастни животинки от този вид. В рамките на тези 8 години става ясно също така, че протеите се движат изключително рядко.
„За няколко години повечето са се преместили с не повече от 10 метра“, пише зоологът Гергели Балаж в своя научен труд.
Един конкретен протей е по-мързелив от всички останали. Той не е помръднал от мястото си цели 2569 дни (или над 7 години).
Как е възможно това?
Тези мързеливци могат да живеят близо 1 век. За подобни мъници (тежащи до 20 грама и достигащи не повече от 30 см дължина), това си е истинско постижение.
„Те просто си стоят и не правят почти нищо“, казва Балаж пред New Scientist.
Това вероятно е ключът към тяхното дълголетие – очевидно фактът, че не правят почти нищо, работи в тяхна полза от колонизирането на тези пещери преди 20 млн. години досега.
Протеите постигат подобни епични нива на мързеливост благодарение на особено бавния си метаболизъм. Ядат основно охлюви и ракообразни (които не се срещат в големи количества във въпросните пещери). Те обаче могат да оцелеят години наред без храна.
Отсъствието на хищници в тези пещерни системи също окуражава по-улегналия начин на живот. Не на последно място – размножават се веднъж на 12 години. Но когато този момент настъпи, могат да произведат приблизително 35 яйца.
Разбира се, тези животинки могат да се движат и неведнъж са предпочитали да не споделят компанията на шумните учени. Освен това изследователите не могат да заявят със 100-процентна сигурност, че наблюдаваните от тях обекти не са скитали напред и назад в моментите, в които не са ги държали под око (а след това са се връщали на любимото си място). Въпреки това нивото им на мързеливост е наистина впечатляващо. И дори за завиждане.
Проучването е публикувано в Journal of Zoology.
