Ново важно изследване показва, че по всяка вероятност октоподите чувстват и откликват на болката по начин, сходен с бозайниците. Това е първото доказателство за подобна способност, откривано при което и да е безгръбначно.

Преживяването на болката е нещо много повече от простичък рефлекс, породен от вредни стимули или нараняване. Това е сложно емоционално състояние, водещо до стрес и страдание.

Като цяло се смята, че гръбначните животни изживяват и физическите, и емоционалните аспекти на физическата болка. Доскоро обаче не беше ясно дали и безгръбначните, които принципно имат далеч по-прости нервни системи, са способни на нещо подобно.

Октоподите са най-сложните от неврологична гледна точка безгръбначни на Земята. Въпреки това експериментите, които проучват до каква степен преживяват болката, са съвсем малко.

Невробиологът Робин Круг от Държавния университет в Сан Франциско изследва този въпрос от години. Нейните най-нови лабораторни резултати, свързани с начина, по който главоногите (и по-специално октоподите) изживяват болката, са постигнати чрез същите протоколи за тестване на болката, каквито се прилагат и при гризачи.

С помощта на детайлни измервания на асоциираните с болка поведения и неврална активност, Круг идентифицира три поредици от доказателства, всички от които подсказват, че когато изпитват болка, октоподите могат да преминават през отрицателни емоционални състояния.

Това са същите характеристики, които показват и бозайниците, въпреки фактът, че нервната система на октоподите е организирана по фундаментално по-различен начин от тази на гръбначните.

Разбира се, наистина е трудно да се интерпретира субективното изживяване или емоционалното състояние при дадено животно (особено такова, което е толкова различно от нас). Круг обаче твърди, че поведението, демонстрирано от октоподите при тези експерименти, подсказва, че те най-вероятно преживяват и физическите, и емоционалните компоненти на болката по начин, сходен с гризачите (включително дълготрайни промени в тяхното състояние – или онова, което ние, хората, наричаме настроение).

Изследването е публикувано в iScience.