Ако един ден човечеството иска да направи междупланетен скок от Земята до Марс, тогава способността за отглеждане на храна ще бъде от жизненоважно значение, пише "Дейли мейл".
Мат Деймън намери начин да оцелее в блокбастъра "Марсианецът" (2015), успявайки да отгледа картофи.
Сега това виждане може би е малко по-близо до реалността, след като американски учени са открили, че люцерната може да е ключът към отглеждането на зеленчуци на Червената планета.
Екип от изследователи от университета на Айова е успял да отгледа люцерна във вулканична почва, която имитира марсиански реголит. Растението може да се използва и като тор преди засаждане на ряпа, репички и други зеленчуци.
При подготовката на човешки мисии до Марс трябва да се обмисли система, която да осигури на астронавтите достатъчно кислород, вода и храна. Учените отдавна се опитват да открият растения, способни да растат в марсианска почва. Такова растение се оказва люцерната.
В хода на експеримента изследователите са засадили семена от ряпа и люцерна в имитация на марсианска почва. Разсадът от ряпа се е развил бавно и е бил с малки обезцветени листа. Люцерната е успяла да расте в необичайната почва без допълнителни торове.
Учените след това са решили да проверят дали самата люцерна може да се превърне в тор за други култури. Те са засадили ряпа, репички и маруля, тъй като всички тези растения имат много висок индекс на добив, ниска консумация на вода, кратък цикъл на растеж и не изискват много внимание, което ги прави желан източник на храна на Марс.
Изследователите са установили, че растежът и на трите култури се е ускорил с добавянето на люцерна в почвата. Растежът на ряпата се е увеличил със 190 процента и са добити здрави луковици, а биомасата на луковиците на репичките и листата на марулята се е увеличила съответно с 311 процента и 79 процента.
Следващата стъпка е била да се измисли система за поливане на растенията.
За целта учените са приготвили солен разтвор, имитиращ водата на Марс, и са добавили морски бактерии, наречени Synechococcus, за които е известно, че опресняват много солена вода. За четири седмици солеността на водата е намаляла с около 32 процента, но тя все още е била твърде солена, за да се отглеждат здрави култури.
Търсейки решение на проблема, учените са филтрирали разтвора през базалтови вулканични скали, което допълнително е намалило солеността, докато получената вода стане подходяща за напояване.
Когато филтрираният разтвор е бил използван за поливане на ряпа и репички, отглеждани в смесена с реголит почва, и двете растения са виреели добре.
