Водите под Антарктика са сред най-негостоприемните места за живот на нашата планета. Или поне така си мислехме доскоро.

Там цари пълен мрак, а температурите са минусови. Въпреки това, когато учените пробиват антарктическия леден шелф – далеч от светлина или топлина – те се натъкват на голям скален блок на морското дъно, който е дом на няколко вида. Някои от тях вероятно виждаме за първи път.

Част от организмите са забелязвани на сходни места, но това е първият път, в който откриваме неподвижни същества, които живеят своя живот, прикрепени на едно място (например водни гъби), в толкова враждебна среда.

„Това откритие е една от онези щастливи случайности, които променят досегашните ни представи и показват, че антарктическият морски живот е наистина специален и се е адаптирал по невероятен начин към замръзналия свят“, казва биогеографът Хю Грифитс от Антарктическата проучвателна служба на Великобритания.

Шелфовите ледници на Антарктика представляват дебели плаващи платформи от лед, които се образуват на мястото, където ледник или леден щит тече от бреговата линия към повърхността на морето. И те са огромни. Разпростират се на площ 1,5 млн. кв. км – около една трета от антарктическия контитентален шелф.

Поради факта, че средата под тях е изключително негостоприемна (а достигането ѝ – трудно), ние сме проучвали съвсем малка част от нея. Обикновено учените пробиват дупки в леда и спускат различни инструменти, за да установят какво има там долу.

От осемте дупки, прокопани от учените, ние знаем, че под леда има живот под формата на малки подвижни същества като риби, медузи, червеи и различни ракообразни. На това място, намиращо се особено далече от региони, на които фотосинтезата е възможна, специалистите обаче не са очаквали да открият филтратори като гъбите например.

Но под шелфовия ледник Филхнер – на 260 км от предната част на шелфа, под 890 метра лед и на морско дъно, намиращо се на 1233 м дълбочина – Грифитс и колегите му се натъкват именно на това. Те откриват една гъба върху стебло, прикрепена към скалата, 15 гъби без стебло и 22 неидентифицирани организми със стебла, които биха могли да бъдат гъби, асцидии, хидроиди, морски жълъди, мешести организми или многочетинести червеи.

„Как са се озовали там?“, пита Грифитс. Откритието повдига редица интересни въпроси. „С какво се хранят? От колко време са на това място? Колко често се срещат подобни скали, покрити с живот? Това същите видове ли са, които сме виждали и извън ледения шелф или са нови? И какво ще се случи с тези колонии, ако леденият шелф се срине?“

По-голямата част от живота на Земята разчита на Слънцето, за да оцелее. Фотосинтезата е в основата на хранителната верига – организми като растенията и водораслите използват слънчевата светлина, за да създават захари, а другите организми ядат или растенията, или организмите, които ядат тези растения (или организмите, които ядат организмите, ядящи растенията и т.н.).

Но в дълбините, където слънчевата светлина не може да достигне, живите същества прибягват до по-различна стратегия. Около термалните цепнатини на дъното на океана, които изхвърлят топлина и различни вулканични химикали, бактериите използват хемосинтеза, за да създават захари. Именно така образуват малко по-различна основа за тамошната хранителна верига. В пещерите на Румъния също е откривана подобна екосистема, разчитаща на хемосинтеза.

Скорошни проучвания откриха, че организмите, живеещи под ледниците, хемосинтезират водород. В океана пък специалисти се натъкнаха и на хемосинтетични екосистеми, които разчитат на метан (теч на метан бе открит дори във водите на Южния океан).

Скалата, проучвана от Грифитс и екипа му, се намира на 625-1500 км от най-близкия регион, в който фотосинтезата е възможна. Ето защо организмите на нея най-вероятно разчитат на своеобразна форма на хемосинтеза (дори и гъбите да са месоядни, което тепърва трябва да се установи).

За да научим повече, са нужни допълнителни проучвания. А това може да се окаже изключително сложно. „Трябва да открием начин да се приближим до тези животни и тяхната среда – а те се намират под 900-метров лед, на 260 км от корабите, на които са нашите лаборатории“, казва Грифитс.

„Това означава, че ние, като полярни учени, трябва да открием нови и иновативни начини, за да ги проучим и да отговорим на всички тези нови въпроси.“

Изследването е публикувано във Frontiers in Marine Science.