Кехлибарите, като този на върха на бастуна на д-р Джон Хамънд от „Джурасик Парк“, са идеалните фосили. Те запазват живите организми в особено добро състояние и ни позволяват буквално да надникнем в миналото. Кехлибарите са се сформирали преди много време, след като смолата на дървото е обвила съществата по кората в момент, в който например са се хранили, били или дори правели секс. Подобни екземпляри ни предоставят ценна информация за диетата, поведението и еволюцията на животните. Информация, която можем да сравним с днешните видове от същото семейство.
Нов екземпляр, описан в научното списание Proceedings of the Royal Society B, разказва за най-старата фосилизирана животинска сперма, откривана някога. Близо 100 млн. години един кехлибар е запазил колекция от остракода - малки двучерупкови ракообразни, едни от най-разпространените фосили на членестоноги. В образеца има и мъжки, женски и млади екземпляри, които по всяка вероятност са от средата на креда в Мианмар.
Най-интересното в случая е, че конкретният екземпляр е запазил дори и меките тъкани на остракодите – от крайниците им до „интимните“ им части. Обикновено във фосили на подобни организми остава единствено една вкаменела черупка. Ето защо откритието на една изключително запазена колекция от екземпляри е наистина рядко и открива множество възможности пред учените.
Запазените органи в кехлибара, съпоставени със съвременните им аналози. Източник: NIGPAS
По-внимателно проучване, извършено с микрокомпютърна томография, показва, че кехлибарът е запазил особено добре гениталиите на екземплярите. По този начин учените имат възможност да изучат в детайли сексуалния апарат на тези организми. Още по-впечатляващото в случая е, че женските семенници съдържат дори семенна течност. Това е първият път, когато учените откриват запазени сперматозоиди във фосил от креда. Оказва се, че плувците са били наистина огромни и са надхвърляли близо 4 и половина пъти размера на мъжкия.
„Това би съответствало на 7.30 при мъж с ръст 1.70 м – коментира Ренате Мацке-Караш от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. – За да се произведат, е била необходима огромно количество енергия.
Подобни гигантски сперматозоиди са изключение в царството на животните. Мъжките обикновено произвеждат десетки милиони миниатюрни сперматозоиди в голямо количество. В случая обаче ракообразните дават предимство на качеството пред количеството. Подобно нещо откриваме и при някои дрозофили.
Проучените остракоди от Мианмар. Източник: NIGPAS
Органите на женската също трябва да са адаптирани към този впечатляващ размер, а фактът, че семенните приемници на женската са в разширено състояние, тъй като са изпълнени със сперма, показва, че малко преди животните да бъдат увлечени в кехлибара, се е случила успешна копулация, коментират авторите на проучването.
А какъв е бил самият механизъм на възпроизвеждане? Кехлибарът дава отговор и на този въпрос. Оказва се, че мъжкият е използвал пети крайник, наподобяващ кука, с който е прихващал женската. Впоследствие с помощта на двата си копулационни израстъка (хемипениси), които поставя в женската двойка влагалища. Дългите неподвижни сперматозоиди се отделят и въвеждат в женската.
Този процес на полово възпроизводство е останал непроменен в продължение на 100 милиона години, а самото откритие показва, че възпроизводството с гигантски сперматозоиди не е екстравагантност на еволюцията, която е на път да изчезне, а сериозно предимство в дългосрочен план за оцеляване на вида.
Източник: IFLScience
