Озоновата дупка достигна най-ниския си максимум от векове насам на 8 септември 2019-а. Озонът, вид неорганична молекула, съществува като огромен слой в стратосферата на нашата планета и е отговорен за абсорбирането на вредното ултравиолетово лъчение на Слънцето. Нивата на озон бяха спаднали до такава тревожна степен през 1986 г., че споразумение, по-известно като Монреалския протокол, прекрати използването на озоноразрушаващи вещества (ODS) по целия свят. Източник: NASA
Озоновият слой над Антарктика се е възстановил до такава степен, че голяма част от тревожните промени в атмосферата на Южното полукълбо са приключили. Ако искате да благодарите на някого, благодарете на целия свят.
Ново изследване, публикувано на 25 март тази година в Nature, показва, че Монреалският протокол - споразумението от 1987-а, свързано със спирането на производството на субстанции, унищожаващи озоновя слой (ODS) - най-вероятно е отговорно за временното спиране или дори за обръщаенето на негативните промени във въздушните течения около Южното полукълбо.
„Това проучване се присъединява към все по-големия брой доказателства, които показват колко ефективен е Монреалският протокол в действителност. Договорът не само е стимулирал заздравяването на озоновия слой, но и движи последните промени в моделите на циркулация на въздуха на Южното полукълбо“, казва водещият автор на проучването Антара Банерджи, който работи в отдела за химически науки на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA).
Изследователите, провели проучването, са използвали компютърни симулации, за да открият дали дадени наблюдавани промени на вятърса са вследствие на естествена променливост или се дължат на човешки фактори като емисии на озоноразрушаващи химикали и въглероден диоксид в атмосферата.
