Много преди водораслите, съдържащи хлорофил, да превърнат големи части от планетата ни зелена, тя най-вероятно е имала приятен лилав оттенък.
Тази теория, подкрепяна от професора по молекулярна биология Шиладития Дассарма и астробиологът Едуард Швайтерман, се основава на наблюденията, че почти всички форми на живот (включително най-древните едноклетъчни организми) произвеждат пигмент, който може да предизвиква специфична реакция с помощта на фотони в жълто-зеления спектър. Когато този пигмент отрази светлини в синьо-червения спектър, той започва да изглежда лилав.
Учените са изложили аргумента си в Международния журнал по астробиология. Според тях хромопротеиновата ретинна молекула абсорбира особено ефективно светлина в спектъра 490-600 нанометра. Когато се озове в клетъчна мембрана, тя може да използва събраната от Слънцето енергия, за да произведе гориво, захранващо клетките. Този процес не е толкова ефективен, колкото фотосинтезата. Освен това не довежда до създаването на безплатен кислород или захари. Ретинната молекула обаче е много по-проста от хлорофилната и съответно е по-лесна за производство от клетките.
„Фототрофичният метаболизъм все още се среща по света – особено в океаните – и се свързва с един от най-важните биоенергетични процеси на Земята“, коментира Дассарма.
Кога първите организми на планетата са могли да образуват този пигмент? Техниката, известна като „молекулярен часовник“, не предоставя особено прецизни резултати. Учените обаче вярват, че това най-вероятно се е случило почти веднага след зараждането на живота преди около 4 млрд. години. Впрочем, не знаем кога точно се е появил и хлорофилът. Смята се, че това се е случило в някакъв момент преди около 2,4 млрд. години. Тогава (поради слабо известни ни причини) едноклетъчните фотосинтезиращи водорасли внезапно са установили контрол над екосистемата и са довели до т.нар. кислородна катастрофа.
Източник: iflscience
