Нивата на живак в рибата тон остават непроменени десетилетия след въвеждането на контрол върху замърсяването с цел да бъдат ограничени емисиите, съобщи Би Би Си, позовавайки се на френски учени.
Отровният елемент се отделя при добива и изгарянето на въглища и попада в океана, където се наслагва в рибите.
Нивата на живак в рибата тон са останали постоянни в периода 1971-2022 г., установиха учените, с изключение на увеличението в северозападната част на Тихия океан в края на 90-те години на миналия век, което е свързано с нарастващите емисии на живак в Азия, предизвикани от нарастващото потребление на въглища за производство на енергия.
Експертите твърдят, че старият живак се крие дълбоко в океана и се издига във водите, в които плуват рибите тон, пише БТА. Живакът, който попада в морските екосистеми, се превръща в най-опасната си форма – метилживак. Той се натрупва в рибата тон, когато тя поглъща заразена плячка. След това хората са изложени на въздействието на елемента, когато ядат рибата, която е една от най-консумираните по света.
Живакът представлява особена заплаха за неродените бебета и малките деца, но също така е свързан със сърдечносъдови заболявания при възрастните.
Правителствата по света се опитват да намалят дейностите, които са причина за изхвърлянето на този химикал в атмосферата.
Основните източници включват добив на въглища и злато, изгаряне на въглища, промишленост и преработка на отпадъци.
Дори кремацията на човешки тела с амалгамени пломби допринася за отделянето на общото му количество във въздуха.
За да проверят дали тези действия са оказали влияние върху нивата на живак в рибата тон, изследователите проучиха данните от близо 3000 проби от мускулите на риба тон, уловена в Тихия, Атлантическия и Индийския океан, които заедно представляват 94% от световния улов на риба тон.
Наред с други изследвания се констатира, че нивата на живак в някои видове риба тон намаляват.
„Разполагаме с много повече данни, повече проби и по-широк диапазон от размерите на рибите“, каза водещият автор на изследването Анаис Медьо от Френския национален изследователски институт за устойчиво развитие.
Учените твърдят, че постоянните нива могат да се дължат на емисии отпреди много десетилетия или векове.
„Нашето проучване показва, че ще са необходими огромни намаления на емисиите на живак, за да намалеят нивата на живак в рибата тон“, каза съавторът на изследването Ан Лорен. „Дори и при значително намаляване на емисиите, нашите резултати показват, че ще трябва да проявим търпение, преди да видим промяна в нивата на живак в рибата тон“.
