Намалението на снега се отразява негативно на водния баланс
Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони.
Снеговалежът и образуването на снежна покривка са характерни явления през зимата в умерените и през цялата година в полярните области на Земята. Качеството на снежната покривка се определя от нейната височина и плътност. Те от своя страна най-пряко зависят от количеството на валежите и от температурата на въздуха и почвата. Снежната покривка представлява и важен климатообразуващ фактор, защото влияе на радиационния баланс в районите, в които се образува. Също така играе важна роля и във водния баланс, като представлява своеобразен резервоар на прясна вода. Снежната покривка е основополагащ фактор и в зимния и рекреационния туризъм. Ето защо наблюденията върху динамиката в разпространението на снежната покривка е от изключителна важност за планетата ни.
Фиг. 1. Снежната покривка има голяма отражателна способност. Снимка: Tadashi Okabe / Shutterstock
Заради пряката връзка с температурния режим, промяната в разпространението и дебелината на снежната покривка са важен индикатор за настъпили промени в хода на температурите. Глобалното затопляне, особено добре проявено в полярните зони на Земята, се отразява върху снежната покривка, намалявайки нейното разпространение и дебелина или по-общо казано: снегът намалява.
Но с колко намалява масата на снега?
Изследователски екип, ръководен от финландския учен Пулианиен към Финландския метеорологичен институт дава отговор на този въпрос в статия в списание Nature. В своето изследване, екипът използва данни от нови сателитни изображения, коригирани с наземни измервания, като целта е да се разработи метод за установяването на количеството сняг през различни години. Учените изследват количеството сняг през месеците февруари и март в северното полукълбо, от 40 градуса северна ширина до полюса, за периода от 1980 до 2018 г. Месеците февруари и март са избрани, защото тогава в северното полукълбо се наблюдава максимално натрупване на сняг. Резултатите показват намаление на масата на снега с 49 гигатона (млрд. т.) на десетилетие или с около 10%.
Голяма част от намалението на снежното количество се пада на Северна Америка с цели 46 гигатона на десетилетие, докато в Евразия намалението е само с 3 гигатона. В регионален план, обаче има големи различия. В Източен Сибир и някои планински райони на Кордилерите не само че не е отчетено намаление на снежната маса, а е установено увеличение. Особен интерес представлява това увеличение в Източен Сибир, където през последните години се наблюдава изключително бързо повишение на температурите. Но нека да припомним, че количеството сняг освен от температурата зависи и от валежите, ветровете и други фактори.
Каква е ситуацията в България?
В нашата страна също се правят изследвания върху снежната покривка, но основно върху нейната височина и дълготрайност на задържане. Интересни резултати относно динамиката на тези показатели на снежната покривка има в изследванията на Тетовски (2008), Петкова (2014), Матев (2018) и други, които правят сравнение на последните години с по-стари периоди напр. 1961-1990 г. По отношение на височината на снежната покривка, в по-голямата част на страната се отчита намаление спрямо по-стария период, като особено отчетливо е намалението на дебелината на снежната покривка в планините ни, резултат от намалението на валежите. Според Рачев и Филипов (2017), валежите по планинските ни върхове са намалели с около 25%.
По отношение на времетраенето със снежна покривка се отчитат разнопосочни тенденции в страната (фиг.2). Най-голямо скъсяване на дните със сняг е установено в крайните югозападни райони, а по-малко в западните и централни части на Дунавската равнина и в части от Тракия. По високите западни полета и в големи райони от Североизточна България се установява увеличаване на дните със снежна покривка, като най-отчетливо е това увеличение в Лудогорието. Разбира се, повече дни със сняг не означава по-голямо количество сняг, защото средната височина на снежната покривка като цяло намалява.
Получените резултати са от голямо значение за науката, тъй като промените в разпределението и стабилността на снежните количества, причинени от глобалното затопляне, от своя страна също влияят на климата. Те оказват влияние и върху запасите от сладка вода и тяхната наличност. С получените резултати се възлагат големи надежди да се разработят по-точни прогнози за времето и да се оценят по-добре рисковете от наводнения в бъдеще.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
- Pulliainen, J., Luojus, K., Derksen, C. et al. Patterns and trends of Northern Hemisphere snow mass from 1980 to 2018. Nature 581, 294–298 (2020). https://doi.org/10.1038/s41586-020-2258-0
- Рачев, Г., Филипов, Д. 2016. Хронологични изменения на валежите при станция Мусала, Ботев и Черни връх. Год. СУ, ГГФ, кн. 2 – География,
- Петкова, Н. 2014. Климатични колебания и изменение на снежната покривка в България“. Автореферат.
- Тетовски, М. 2008. Съвременни колебания и режим на снежната покривка в България. Годишник на ШУ, XVIII B 3, Природни науки, 161–187.
- Матев, С. 2017. Глобалното затопляне и неговата регионална проява в района на София. , Год.на СУ, ГГФ,т.111, кн 2, География,.
- Brown, R. D. & Mote, P. W. The response of Northern Hemisphere snow cover to a changing climate. J. Clim. 22, 2124–2145 (2009).
