Вълци, заразени с паразит, са много по-склонни да се утвърждават като водачи на глутницата си, тъй като настанилият се в мозъка им натрапник ги насърчава да поемат рискове.
Едноклетъчният паразит токсоплазма гондии (Toxoplasma gondii) се размножава само при представители на семейство котки, но може да зарази всяко топлокръвно животно.
Смята се, че между 30 до 50 процента от хората го имат, но той остава в организма през целия живот в латентно състояние. Човешката имунна система обикновено предотвратява появата на каквито и да било симптоми.
Изследвания установяват връзка между присъствието на паразита в мозъка и засилването на рисковото поведение и агресията. Други обаче оспорват съществуването на подобно нещо.
Проучване, публикувано в научното списание "Къмнюникейшън байолъджи", се основава на продължили 26 години наблюдения на сиви вълци в Националния парк "Йелоустоун" в САЩ.
Изследователи са анализирали кръвни проби от 230 вълка и 62 пуми. Известно е, че последните разпространяват паразита при взаимодействието си с вълци.
От проучванията става ясно, че един заразен вълк е единадесет пъти по-вероятно да напусне глутницата си в сравнение с животно, при което липсва паразитът. Това е характерно за по-голяма склонност към поемане на рискове, отбелязват специалистите.
За заразения вълк има 46 пъти по-голяма вероятност да застане начело на глутницата, сочи още проучването, тъй като тази роля обикновено се пада на най-агресивния и авантюристичен екземпляр.
Тези три констатации дават "редки доказателства за паразитна инфекция, която влияе на поведението на дива популация от бозайници", казват учените.
„Да бъдеш по-безстрашен само по себе си не е нещо лошо, но може да съкрати живота на индивидите, защото решенията им могат по-често да ги поставят в опасност“, обяснява пред AФП Кира Касиди, съавтор на изследването.
Друго проучване, публикувано миналата година, стигна до заключението, че по-смелото, предизвикано от паразити поведение при млади хиени в Кения увеличава вероятността да се доближат до лъвове и да бъдат ухапани.
Същият сценарий би действал и при гризачи, заразени с паразита: те напълно губят инстинктивния си страх от котката, която е избрана за гостоприемник от токсоплазма гондии.
Уилям Съливан, професор по фармакология и токсикология в университета в Индиана, предупреждава, че изследването не доказва причинно-следствена връзка, пише БТА. „Вълк, чиято природа го подтиква да поема рискове, може просто да бъде по-склонен да се впусне на територията на пумата и там да се зарази с токсоплазмоза" (причинена от въпросния паразит), отбелязва пред АФП професорът, който е изследвал паразитът повече от 25 години.
Но "ако резултатите се окажат верни, то те предполагат, че подценяваме въздействието на токсоплазмоза върху екосистемите", добавя Съливан.
При хората паразитът засяга предимно тези, чиято имунна система е много слаба и води до токсоплазмоза - заболяване, което може да увреди мозъка и очите. Инфекцията обикновено се получава при поглъщане на прекалено голямо количество сурово месо или чрез грижи, полагани за котка, по-специално при почистване на мястото, където спи.
Аджай Вяс, специалист по паразити в сингапурския университет Нанянг, изразява съмнения, че подобна инфекция при хората може да ги тласне към рискови действия. "Човешкото поведение е много различно от това на животните", посочва той.
Изследването е публикувано в Communications Biology.
