Дори и без централна нервна система, някои живи същества на планетата Земя могат да се държат по интелигентен начин. Нямаме навика да гледаме на растенията като на съзнателни организми, но дали случайно не грешим?
В нова изключително интересна и спорна статия Андре Кеслер, химичен еколог в Университета Корнел, и неговият докторант Майкъл Мюлер твърдят, че поведението на някои растения може да се вмести в специфично определение за интелигентност.
Двамата учени обясняват, че когато се сблъскат с проблем, някои растителни видове могат да действат и да реагират на околната среда, използвайки вид памет, съчетана с това, което се твърди, че е способност за вземане на решения.
Неотдавнашно откритие от лабораторията на Кеслер предоставя съвършения пример.
Растението Златна пръчица (Solidago altissima), наподобяващо плевел, очевидно може да "чуе писъците" на своите съседи, когато са нападнати от гладен тревопасен.
Когато ларвите на листоядите започнат да гризат листата на растението, то отделя летливи органични съединения (ЛОС), които сигнализират на насекомите, че е повредено и че трябва да се преместят към по-добър източник на храна. В същото време нападнатите растения променят и отразяването на червената светлина от листата си, което се засича от други растения.
Както светлината, така и химикалите предупреждават другите Solidago altissima в района за надвисналата опасност. Единствено намиращите се в съседство роднини с подходящо "разбиране" могат да разгадаят кода, заложен в ЛОС.
В отговор съседните Solidago altissima засилват укрепленията си срещу хищници, растат по-бързо и произвеждат защитни съединения за борба с насекомите - подобно на животинската имунна система.
По този тих и потаен начин Solidago altissima не само интегрират информация от околната среда, твърдят Кеслер и Мюлер, но и предвиждат и се подготвят за бъдещи условия въз основа на настоящата си среда.
Подобно поведение се наблюдава и при тютюневото растение и според Кеслер и Мюлер то попада под "чадъра на общата концепция" за интелигентност: постигане на цели, като оцеляване, в широк спектър от среди.
Solidago altissima може и да нямат нерви, които да комуникират чрез електрическа сигнализация, но клетките им са свързани в системи, работещи чрез химическа сигнализация, което позволява на мрежата да се движи и реагира като едно цяло, дори и без централна нервна система.
"Те могат да „надушват“околната среда много прецизно; доколкото знаем, всяка отделна клетка може да го прави", казва Кеслер.
Реакцията на растенията към ЛОС е нещо повече от рефлекс или фиксиран модел на действие, твърдят Кеслер и Мюлер. Това е "обмислена" промяна в поведението, базирана на разходите за растителноядство и равностойна конкуренция.
Според проучване от 2022 г. на Кеслер и колегата му Александър Чаута, когато наоколо няма други цветя, нападнатите Solidago altissima не излъчват същата светлина от листата си.
"В зависимост от информацията, която получава от околната среда, растението променя стандартното си поведение", обяснява Кеслер.
"Като се има предвид това определение и натрупаните доказателства, въпросът не е дали растенията изразяват интелигентно поведение, а как го постигат без нервна система и какви са екологичните последици от това поведение", твърдят Кеслер и Мюлер.
Приписването на термини като "интелигентност" на растителния свят е много спорно, но след десетилетия на научно отхвърляне и пренебрежение тази област на изследване най-накрая започва да разцъфтява.
Solidago altissima едва ли е единственото растение, за което е известно, че използва ЛОС, за да "разговаря" със съседите си за общи заплахи. Още от 80-те години на миналия век учените знаят, че някои растения обменят информация по този начин. Въпреки това голяма част от тези изследвания са проведени единствено в лабораторни условия и все още има какво да се научи за това как растенията реагират на тези частни комуникационни мрежи.
Някои учени остават скептични по отношение на подобни резултати и дали те могат да бъдат обяснени с помощта на субективен език като интелигентност.
И все пак, независимо дали изследователите са съгласни с това какви определения да използват или кои растения отговарят на тях, ясно е, че е необходима още работа, за да се проверят потенциалните процеси на възприемане, учене, вземане на решения и памет сред флората на нашата планета.
Изследването е публикувано в Plant Signaling and Behavior.
Източник: Science Alert
