Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк, предаде Ройтерс.
Месоядното торбесто животно, което е било с размерите на куче, е наричано и тилацин. Хищникът, обитавал някога австралийския континент и прилежащите му острови, е ловувал кенгурута и друга плячка. Видът е изчезнал заради човешката дейност.
Това обаче не означава, че учените са спрели да го изучават, пише БТА. Изследователи съобщиха, че за първи път в науката са възстановили РНК - генетичен материал, който присъства във всички живи клетки и има структурни прилики с ДНК, от мумифицирана кожа и мускули на тасманийски вълк, съхранявани от 1891 г. в музей в Стокхолм.
През последните години специалисти успяват да извлекат ДНК от древни животни и растения, някои от които са на възраст над 2 милиона години.
Настоящето изследване за първи път показва, че РНК - много по-малко устойчива от ДНК, е възстановена от изчезнал вид.
Макар и да не е във фокуса на проучването, възможността да се извлече, секвенира и анализира стара РНК може да даде нов тласък на усилията за възстановяване на изчезнали видове.
РНК от древни вируси може също да помогне за установяване на причини за пандемии, избухвали в миналото.
ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и РНК (рибонуклеинова киселина) - биомолекулни братовчеди, са основни молекули в клетката.
"Секвенирането на РНК дава възможност да се запознаете с истинската биология и регулиране на метаболизма, които се случват в клетките и тъканите на тасманийските вълци, преди те да изчезнат", казва генетикът Емилио Мармол Санчес от Центъра по палеогенетика и лабораторията "Сайлайфлаб" в Швеция. Той е водещ автор на изследването, публикувано в изданието "Джeнъм рисърч".
"Ако искаме да разберем изчезналите видове, трябва да да установим ... какви са гените им и кои от тях са били активни", казва генетикът и съавтор на изследването Марк Фридландер от Стокхолмския университет.
Появиха се въпроси за това колко дълго РНК може да оцелее при стайна температура в шкаф - условията, при които са съхранявани останките на тасманийския вълк. Те са в Природнонаучния музей на Швеция в състояние на полумумификация - кожа, мускулите и костите са запазени, но вътрешните органи са загубени, отбелязва Ройтрес.
"Повечето изследователи смятат, че РНК ще оцелее за много кратко време - например дни или седмици, на стайна температура. Това може би е вярно, когато пробите са мокри или влажни, но очевидно не е така, когато са изсушени", казва еволюционният генетик Лав Дален от Центъра по палеогенетика.
Тилацинът е приличал на вълк, с тигрови ивици на гърба. Пристигането на хората в Австралия преди около 50 000 години води до масово изчезване на популации. При идването на европейските колонизатори през 18-и век, оцелелите тилацини, концентрирани на остров Тасмания, са обявени за опасни за добитъка и са изплащани награди за ликвидирането им.
Последният известен тасманийски вълк умира в тасманийска зоологическа градина през 1936 г.
"Историята на гибелта на тилацина е една от най-документираните и е доказано, че изчезването му е предизвикано от човешка дейност. За съжаление, тасманийските вълци са обявени за защитени само два месеца преди последният известен индивид да умре в плен, прекалено късно за спасяването им от изчезване", казва Мармол.
Поставено е началото на частни инициативи за възкресяване на някои несъществуващи видове като тасманийските вълци, птицата додо или вълнестия мамут.
"Въпреки че оставаме скептично настроени относно възможността действително да се възстанови изчезнал вид с помощта на генно редактиране на живи роднини на изчезнали животни - и времевата рамка за постигане на това да е подценена, подкрепяме повече изследвания на биологията на тези изчезнали животни", казва Мармол.
