Според ново проучване, проведено от изследователи в Германия, изменението на климата, и по-специално повишаването на температурите, може да доведе до повишаване на цените на храните с 3,2 % годишно.

Тъй като изменението на климата продължава да се задълбочава, тази инфлация на цените ще лиши все по-голям брой хора по света от възможността да се хранят разнообразно и здравословно (или въобще от достъп до достатъчно храна).

Новият анализ показва, че глобалното затопляне може да доведе до увеличаване на инфлацията на цените на храните с между 0,9 и 3,2 процентни пункта годишно до 2035 г. Същото това затопляне ще доведе до по-малък ръст на общата инфлация (между 0,3 и 1,2 процентни пункта), така че по-голяма част от доходите на домакинствата ще трябва да се изразходват за закупуване на храна.

Този ефект ще бъде усетен в целия свят, както от страните с високи, така и от тези с ниски доходи, но никъде не е по-силно изразен, отколкото в глобалния юг. Както и при различните други последици от изменението на климата, Африка ще бъде най-силно засегната, въпреки че има малък принос за причиняването му.

Нашето собствено изследване на продоволствената сигурност в Гана, Западна Африка, дава представа за това какво може да означава на практика инфлацията на цените.

Междуправителствената експертна група по изменението на климата описва Западна Африка като "гореща точка" на изменението на климата, като моделите предвиждат екстремно повишаване на температурите и намаляване на валежите. Тъй като повече от половината от населението е пряко зависимо от земеделието, основано на дъждовете, Гана е особено уязвима по отношение на изменението на климата.

Гана е вторият по големина износител на какаови зърна в света (след Кот д'Ивоар). Снимка: Lek Changply / Shutterstock

Наскоро проведохме проучване в Мион, селски район в северната част на страната. Разговаряхме с почти 400 души и всеки един от тях ни каза, че през последните 12 месеца е изпитвал някаква степен на продоволствена несигурност. Около 99 % от тях заявиха, че поне отчасти за това е виновно изменението на климата.

Освен това 62 % от тях са били в умерена или тежка продоволствена несигурност, а 26 % са изпитали тежка продоволствена несигурност (останали са без храна за цял ден). Тези проценти са много по-лоши от средните стойности за Гана (съответно 39 % и 6 %), но са сходни с някои от най-бедните страни в Западна Африка като Того, Буркина Фасо и Бенин.

Подобно проучване проведохме и сред бежанците от съседна Буркина Фасо, които са избягали през границата в горния източен регион на Гана. Отново 100 % от тях са изпитвали продоволствена несигурност.

Мион не страда от внезапен глад и не се е случило нищо особено необичайно, което да предизвика тази продоволствена несигурност. Тази ситуация се счита за "нормално явление", дължащо се на последиците от изменението на климата.

Свързаната с климата продоволствена несигурност може да бъде разделена на два взаимосвързани проблема.

Смяна на сезоните, вредители и болести

Първият е, че същите ефекти от изменението на климата, които предизвикват инфлацията, вече затрудняват набавянето на храна. Така например по-високите температури могат да доведат до промяна на отдавна установените и предвидими селскостопански сезони и по този начин да затруднят производството на земеделски култури.

Други последици могат да включват повече епидемии от вредители и болести, които намаляват добитъка и хранителните запаси, както и топлинен стрес по вече лошите пътища, който затруднява достъпа до селските общности.

Всички тези фактори повишават цените и намаляват покупателната способност на засегнатите домакинства. Движещите сили на инфлацията на хранителните продукти вече влошават продоволствената несигурност.

Втората част от този проблем е самото повишаване на инфлацията. Годишно увеличение на цените с 3 % би означавало, че домакинствата са по-малко способни да купуват това, от което се нуждаят.

Вероятно ще им се наложи да направят компромис с качеството или може би дори с важни от културна гледна точка храни. Това от своя страна прави хората по-уязвими към болести и други здравословни проблеми. Недохранването е водещата причина за имунодефицит в световен мащаб.

В Гана установихме, че тези, които съобщават, че имат повече познания за изменението на климата, е по-вероятно да са подсигурени с храна (въпреки че малко хора имат някакво формално образование). Това е доказателство, че засегнатото население е пределно наясно с промяната на температурите и непредсказуемостта на климата и може би се ангажира с проактивни практики за смекчаване на последиците.

Хората без образование е по-вероятно да се занимават с чувствителни към климата професии, като например земеделие, и следователно ще бъдат по-непосредствено изложени на риск. Обучението на хората по въпросите на изменението на климата би могло да им осигури известен капацитет да се адаптират към него и по този начин да повиши продоволствената сигурност.

Промените в климата са мултипликатор на риска от глад за тези групи от населението, които са трайно уязвими. С оглед на това 134 държави на COP28 подписаха декларация за включване на хранителните системи в действията си по климата, за да се гарантира, че всички имат достатъчно храна в светлината на изменението на климата.

Изследователите, които стоят зад новото проучване, предполагат, че намаляването на емисиите на парникови газове би могло да ограничи всякакви въздействия върху световната икономика. Също така предполагаме, че диверсификацията на икономиките би послужила като известна защита за онези общности, които зависят от селското стопанство както за прехраната, така и за доходите си.

Държавната намеса би могла да осигури и финансова защита и хранителна помощ за тези, които са уязвими да попаднат в капана на бедността поради инфлацията и намалената достъпност на храните.

Автори: Джесика Боксъл (Jessica Boxall), научен сътрудник в областта на общественото здраве и храненето, Саутхемптънски университет (University of Southampton), и Майкъл Хед (Michael Head), старши научен сътрудник в областта на глобалното здраве, Саутхемптънски университет (University of Southampton).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните автори. Прочетете оригиналната статия тук.