След почти 800 години относителен покой вулканите на исландския полуостров Рейкянес се завръщат към живот с нова сила.

От 2021 г. насам са се случили осем изригвания, а нови изследвания показват, че подемът на вулканичната активност се дължи на плитък басейн от магма, широк само 10 км и разположен само на 9-12 км под повърхността.

Нещо повече - изследователите твърдят, че басейнът с магма може да подхранва подобни по размер вулканични изригвания в района в продължение на години или може би още десетилетия.

"Сравнението на [сегашните] изригвания с историческите събития дава сериозни доказателства, че Исландия ще трябва да е в готовност, тъй като този вулканичен епизод ще продължи известно време, може би дори години до десетилетия", казва геологът Валентин Трол от университета в Упсала, Швеция, който е ръководител на изследването.

Трол и колегите му са използвали данни за сеизмични вълни от вулканични изригвания и "рояци" земетресения, за да картографират подповърхностните слоеве на полуостров Рейкянес в югозападната част на Исландия, където живее по-голямата част от населението на страната.

Те установяват, че изригванията на вулканичната система Фаградалсфял през 2021 г. са били захранвани от джоб с магма, която след това се е изсипала по геоложки линии към Сундхнюкур, където вулканите бълват лава от края на 2023 г.

Тъй като и двете зони на изригване изхвърлят лава със сходни геохимични "отпечатъци", откритията предполагат, че "свързана магмена водопроводна система" обединява двете вулканични системи.

Историческите данни показват, че този общ магмен басейн вероятно се е формирал някъде между 2002 и 2020 г., бил е презареден отново през 2023 г. и продължава да доставя магма от малки дълбочини до повърхностните пукнатини и извори по леко наклонени пътища. Топенето на скали, намиращи се по-дълбоко в мантията, попълва магмения басейн, така че той може да подхранва изригванията през следващите десетилетия.

"Необходимо е да се подобри разбирането на системата за снабдяване с магма, която захранва продължаващите изригвания", пишат Трол и колегите му в публикувания документ.

"В обозримо бъдеще трябва да се очаква увеличаване на честотата на изригванията".

Сега, след като магменият басейн е идентифициран, той може да бъде картографиран и наблюдаван, за да се подготвят общностите за това, което може да се случи.

По всяка вероятност хората ще трябва да бъдат евакуирани многократно. Честите изригвания могат също така да повредят ключова инфраструктура, като например геотермалните електроцентрали, които снабдяват Исландия с електричество и топлина, и експерименталните съоръжения за улавяне на въглероден диоксид, инжектиращи въглероден диоксид (CO2) и други газообразни замърсители в порести скали.

Разположена на върха на Средноатлантическия хребет - тектонската граница, разделяща Северна Америка и Евразия, Исландия не е чужда на вулканичните изригвания.

Изригванията през последните три години обаче бяха особено разрушителни и потенциално могат да поставят началото на дълъг период на постоянни катаклизми. Природата обаче рядко е предвидима, затова изследователите призовават за продължаване на наблюдението на района.

"Не знаем колко дълго и колко често ще продължат през следващите десет или дори сто години", казва авторът на изследването Иля Биндеман, вулканолог от университета в Орегон.

"Ще се появи някакъв модел, но в природата винаги има изключения и нередности."

Изследването е публикувано в Terra Nova.

Източник: Science Alert