За първи изследователи наблюдаваха как шимпанзета извършват смъртоносни атаки на горили. Макар и това да показва, че нашите най-близки родственици могат да представляват опасност за тези, които са съвсем малко по-различни от тях в генетичен план, научен труд, публикуван в Scientific Reports показва, че най-вероятно ние сме основните виновници.
Африканският национален парк Лоанго в Габон е дом както на шимпанзета, така и на западни равнинни горили. Вече 16 години тук се провежда и Loango Chimpanzee Project – проучване на взаимоотношенията в рамките на стадата шимпанзета и помежду им.
Шимпанзетата определено са най-войнствените измежду човекоподобните (ако изключим хората, разбира се), но през по-голямата част от проучването те са проявявали своята буйна страна върху други представители на своя вид, или върху по-малки животни. Дългогодишни наблюдения, извършвани на други места, са установявали същото.
„Като цяло се смята, че взаимодействията между шимпанзетата и горилите са относително спокойни – казва проф. Симон Пика от университета в Оснабрюк. – Редовно сме виждали двата вида да си взаимодействат мирно сред дърветата, от които си набавят храна. Нашите колеги от Конго дори са ставали свидетели на игриви взаимодействия между двата човекоподобни вида.“
Всичко това обаче се променя преди две години, когато Лара Садърн, докторантка в университета в Оснабрюк, и нейните колеги чуват тип крясъци, които принципно се асоциират с неприятелски срещи между стада шимпанзета. „След това чухме удари в гърдите – проява, характерна за горилите – и осъзнахме, че шимпанзетата са се натъкнали на група от пет горили“, обяснява Садърн.
Битката продължава 52 минути. 10 месеца по-късно част от екипа по проекта става свидетел на по-голям конфликт. И в двата случая шимпанзетата използват численото си преимущество (27 към 5 и съответно 7), за да компенсират огромните размери на горилите. Първата битка включва известна агресия и от двете страни, но при втората шимпанзетата преследват горилите от дърветата до земята и обратно, а след това ги нападат, докато горилите се опитват да избягат от короната към земята.
И в двата случая възрастните горили се измъкват, но невръстна горила, отделена от майка си, е убита. В първата битка са ранени три шимпанзета.
За разлика от шимпанзетата в Източна Африка, тези от Западна не са чак толкова агресивни към представителите на своите собствени видове. Екипът на Садърн обаче установява наскоро, че от всички места в Лоанго убийствата, извършени от представители на една група срещу представители на друга, са сред най-високите на годишна база.
Естествено, екипът иска да разбере не само причината за атаките, но и защо тези нападения се случват едва сега. И двете са регистрирани през сезон, в който хранителните режими на шимпанзетата и горилите се припокриват значително, докато приятелските взаимодействия – когато се различават.
Авторите на проучването подозират, че фактът, че горите на Габон започват да раждат по-малко плодове заради измененията в климата, не е случаен. Втората мъртва невръстна горила е изядена от шимпанзе, но първата не е третирана храна, поне не и първоначално. Това означава, че насилието най-вероятно не е директно хищническо нападение, а съревнование за храна.
Източник: IFLScience
