Засаждането на дървета - класически инструмент в борбата срещу глобалното затопляне, може да има обратен ефект, ако трансформира светлите зони, отразяващи слънчевата енергия, в тъмна гора, която я поглъща, предупреждават учени, цитирани от АФП.
Настоящото изследване е направено с цел да бъдат картографирани подходящите за залесяване места.
Поглъщайки въглеродния диоксид, дърветата играят жизненоважна роля в абсорбирането на парниковите газове в резултат на човешката дейност, които са причина за глобалното затопляне, пише БТА. Повторното залесяване обаче има и ефект на намаляване на албедото - способността на дадена повърхност да отразява слънчевата радиация, до максимум върху заснежена земя и до минимум за пространства, покрити от вода или гори.
Изследването, публикувано в сп. Nature Communications, показва, че проектите за повторно залесяване, които не включват в уравнението изчисляването на албедото, надценяват с 20 до 80 процента благоприятния ефект върху климата от допълнително засадените дървета.
"Има места, където засаждането на дървета води до нетни отрицателни резултати за климата", казва съавторката на изследването Сюзън Кук-Патън.
Във време, когато много страни са обещали да засадят милиарди дървета, картите, предоставени от изследването, трябва да помогнат за определянето на най-добрите места за залесяване с максимално въздействие върху ограничаването на глобалното затопляне, обяснява изследователката.
Влажната тропическа среда в райони като Амазония и басейна на река Конго позволява високо ниво на съхранение на въглерод при незначително намаляване на албедото, което я прави идеално място за възстановяване на горската покривка.
Същевременно залесяването на тревни площи и савани в умерените ширини може да има обратен ефект, допълва Кук-Патън.
"Наистина не искаме работата ни да бъде обща критика на глобалното движение за залесяване", казва изследователката, посочвайки неоспоримите ползи за хората и планетата, особено чрез подобряването на качеството на въздуха и водата. "Не можем обаче да засаждаме дървета навсякъде. Не разполагаме с достатъчно пари, време, ресурси, хора или семена. Така че става въпрос за максимално оползотворяване на ограничените инвестиции и получаване на най-добрата климатична възвръщаемост на хектар инвестиция", обобщава Сюзън Кук-Патън.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
