Представете си дрехи, които усещат настроенията ви, свързват ви с познатите от социалната мрежа и дори им позволяват да ви направят дистанционен безжичен масаж против стреса. Фикция? Всъщност да – по-скоро редица такива, но пък изключително идейни. Тe сближават света на социалните мрежи с неговата пъстра и понякога натрапчива експресивност и дрехите, които традиционно използваме, за да изразим нещо от себе си. Какво все пак може да се роди от тази кръстоска?

На първо място дрехите може да се интегрират като лесен начин за комуникация с мрежата без клавиатура или тъчскрийн.

Ping на Electricfoxy например – нещо като туника с качулка, e дреха-компютър, която използва движенията на тялото. Просто сваляне на качулката,

закопчаване или специфичен жест на тялото изпращат сигнали към социалната мрежа

в интернет и ни държат свързани по 24 часа 7 дни в седмицата.

Гледката на хора, които безмълвно размахват ръце по улицата, напомняйки за съществуването си в предпочитаната социална мрежа, би била странна, но пък същото се отнасяше и за собствениците на устройствата за говорене по джиесем без ръце (handsfree) преди време...

Друг вариант: Платът на самата дреха да бъде превърнат в нещо като тъчпад (с който управлявате лаптопа си без мишка). Това е концепцията на Клинт Зиглър и Тад Старнер от Технологичния институт в Джорджия. Платът е чувствителен на допир и с леко докосване и движение на пръстите се контролират устройства като mp3 плейър или смартфон, без да се вадят от джоба. С малко повече фантазия подобни дрехи може да се използват за бърза връзка „на крак” между потребителя и социалната му мрежа. 

Някак по-ограничено като опция, но пък доста симпатично звучат дрехи, които позволяват приятелите да ни разтрият гърба дистанционно и безжично.

SOS е оригинално хрумване на студенти от Масачузетския технологичен институт.

В случай на стрес просто натискате паник бутона, вграден в тях.

ашите познати във Facebook (или Tweeter) разбират, че сте под пара, и с едно кликване карат дрехите на гърба ви да ви успокоят с лек масаж. По това къде точно е съсредоточен масажът - гръбначен стълб, рамене, - веднага може да разберете дали човекът, откликнал на молбата ви, се намира в близост до вас, дали е в същата държава или континент...

На подобен принцип е и ризата HugShirt (прегръщаща риза). Представена през 2006 г., HugShirt е технология, чрез която може да се изпращат и получават безжични „прегръдки”. Командата се изпраща подобно на SMS от един потребител на друг, а устройства в самата риза симулират топлината и докосването на истинска прегръдка.

Идеята за безжично гушване е чаровна, но, честно казано, би било леко смущаващо, ако започнем да разчитаме на технологията включително за физически контакт и ласка като прегръдката.

И като стана дума за чувства - не е изключено в бъдеще умните дрехи, които носим, сами да преценяват емоционалното ни състояние. Крачка в тази насока е облекло, което със своите сензори измерва пулса, телесната температура и други физиологични индикатори. На базата на тези данни дрехата „решава” в какво разположение на духа се намира човек и

според случая му изпраща ободряващо съобщение, образ или звук чрез iPhone

или друго преносимо устройство. Барбара Лейн – професор в Университета в Конокордия и една от създателките на проекта, пояснява, че според ситуацията тези образи или звуци биха могли да бъдат снимката или гласът на любим човек, който е далеч от нас.

KinetikDress пък ни напомня, че социалният живот все пак все още се случва и извън интернет. Докато някой я носи, роклята се облива с различни луминесцентни светлини – колкото по-бързи са движенията, толкова по-ярки са светлините. Креативната дреха е изработена за Научния музей „Немо” в Амстердам.

А сега си представете, че сте на парти, а вашите дрехи носят цялата лична информация, която желаете да споделите – име, възраст, любима музика, хоби, статус „необвързан”... Срещу себе си виждате симпатичен представител на другия пол, носещ същото облекло.

Изваждате мобилния си телефон и „сканирате” за секунди обекта на желанието си –

слуша джаз, увлича се по екстремни спортове, харесва филмите на Кубрик и няма статус „обвързан”. Приближавате се, въоръжени със знанието, което ви трябва, и започвате разговор. Как би могло да стане това? С помощта на т.нар. увеличена реалност – система, която комбинира елементи от реалната физическа среда с дигиталната.

Идеята е дрехите, които сме облекли, да притежават специфична окраска – баркод, който, да речем, да се обновява по желание. Във въпросния баркод се съхраняват всички данни, които бихме желали да споделим. Друг по-прост вариант –

баркодът просто да прехвърля към личната ни страница в интернет.

Шарката се сканира отдалеч с помощта на мобилен телефон и на дисплея се изписва цялата запечатана в нея информация.

Това, разбира се, е нож с две остриета – ако подобна система се въведе, тя би улеснила много първоначалната комуникация между двама души. От друга страна, много от това, което прави интересен един човек, е онова, което не знаем за него – ако цялата информация се придобие за 5 секунди, чарът като че ли се губи.

В заключение - да се комбинират някои от елементите на социалните мрежи или пък дори пълната им интеграция с дрехи е интересен експеримент. Така или иначе през последните няколко десетилетия това, което носим на гърба си, не просто ни прави неголи, а в много от случаите ни облича в някакво послание, изразява ни. Ако интернет прави същото, какво по-логично от едно обединение между тях?

Николай Тодоров