След дипломирането си Кърцвейл прави шеметна кариера на изобретател и предприемач. В началото на 70-те създава последователно първия плосък скенер, първия функционален софтуер за разпознаване на текст, а след това и синтезатор, превръщащ текст в реч. По-късно изобретателят комбинира тези три технологии, за да създаде
Kurzweil Reading Machine –
машина, която може да чете книги на глас за незрящи хора. Рей продава първия екземпляр на Стиви Уондър, с когото стават приятели. Известният певец става и първият собственик на създадения от Кърцвейл електронен музикален синтезатор, който можел да възпроизведе напълно реалистично звученето на истински инструменти. През 1987 г. компанията Kurzweil Applied Intelligence за пръв път предлага на пазара софтуер за разпознаване на реч с включен богат речник. През 1980 г. вече доста успешният предприемач продава своята компания за четящи машини на Xerox, а производството на музикални синтезатори - на специализираната корейска компания Young Chang. В момента основният бизнес на изобретателя се състои от две компании. Едната е хеджфондът FatKat, който използва изкуствен интелект за инвестиции в ценни книжа. Другата е Kurzweil Technologies, която инвестира в малки иновативни технологични компании и разработва собствени технологии. От момента, в който публикува своята книга „Сингулярността е близо: Когато хората надживеят биологията” (The Singularity is Near: When Humans Transcend Biology, 2005) обаче, Кърцвейл е известен преди всичко като основен евангелист на футуристичното събитие, наречено „сингулярността” (The Singularity). Казано накратко, тази идея предвижда, че поради експоненциалното развитие на технологии като изкуствения интелект, компютрите, биотехнологиите и нанотехнологиите близкото бъдеще на човечеството ще надмине дори най-смелите полети на въображението. Според Кърцвейл например
хората и машините ще се слеят в едно,
човечеството ще постигне безсмъртие и ще придобие възможности, които биха могли да бъдат описани само като „божествени”. При това радикалният мислител не само предвижда възможността това да се случи. Той е напълно убеден, че въпросното трансформиращо събитие е неизбежно и ще стане факт преди средата на настоящото столетие. Нещо повече, той няма търпение лично да участва в него. За да дочака сингулярността, Кърцвейл всеки ден приема над 200 добавки и се подлага на строг хранителен и физически режим. Според него всичко, което е необходимо, за да стане безсмъртен, е да дочака точния момент. А той ще дойде не по-късно от 2045 г., когато Кърцвейл (в момента на 61 г.) ще е на 97 г. Изобретателят дори има „план Б” - в случай че не доживее дотогава. Той е предприел необходимите стъпки тялото му да бъде замразено с течен водород след смъртта му, за да дочака развитието на необходимите за съживяването му технологии. Освен това Кърцвейл е убеден, че ще може отново да разговаря с баща си, като използва ДНК и нанороботи, за да пресъздаде тялото му. А след това, използвайки съхранените спомени и архиви, да пресъздаде неговата виртуална личност.
Ето как по-конкретно Кърцвейл си представя бъдещето на човечеството. Като начало, при сегашния темп на развитие компютрите, които удвояват своята мощ на всеки две години, ще достигнат нивото на
човешката интелигентност
към 2029 г., смята изобретателят. По същото време според него учените ще могат да пресъздадат пълната функционалност на човешкия мозък. Тези две развития ще позволят цялата индивидуалност на един човек, включително всичките му спомени и умения, да бъдат прехвърляни в машинен мозък, притежаващ огромен капацитет. Т.е. биологията и технологията ще се слеят в едно, съчетавайки своите най-добри страни - човешкия разум и индивидуалност и изчислителния капацитет, непогрешимост и нетленност на компютрите. Това ще осигури на хората безсмъртен интелект.
