Повечето днешни гимназисти изобщо не са били родени тогава, когато много от нас се радваха на първия компютър вкъщи. Най-старата версия на Windows, която съвременните тийнове познават, е XP.
И ако само тази мисъл ви кара да се чувствате стари, може би няма да искате да видите как тези симпатични млади хора реагират на чудото на нашата ера и използват Windows 95 за първи път в живота си. И не са впечатлени.
Ето някои от реакциите:
„Фактът, че мониторът е по-голям от самия компютър, говори много, казва 17-годишният Даниъл, достатъчно млад, за да има само блед спомен за монитори и телевизори, които не са плоски.
„Нямам представа от коя година е, но изглежда, че е от преди да съм била родена“ – казва 18-годишната Дженива, докато разглежда причудливия Dell от средата на 90-те. Права е.
Когато трябва да включат компютъра, всички натискат бутона на монитора. Нещо, което и ние самите сме правили, навремето.
„Не мисля, че някога съм чувал компютър да издава подобни звуци, казва 19-годишният Морган. Което кара всеки от нас, изпитал носталгия при звука от щракването на флопи диска, да се почувства много, много възрастен.“
После тинейджърите се изнервят докато се зареди операционната система. „Това отнема време“ - констатира Карън Брар. „Всичко изглежда толкова сухо и старинно“ е коментарът след стартирането на Windows.
„95 – от 1995?“ - пита 16-годишната Алиша, която няма как да има спомен от 90-те.
„Изглежда по-грубо, ъглите са по-остри, малко по-безлично е“ - отбелязва Нора, която е на 18, но вероятно има бъдеще като графичен дизайнер, съдейки по този коментар.
Но може би най-трудното за проумяване нещо е връзката с интернет. През 95-а няма безжичен интернет.
„Как влизаш в интернет, ако няма Wi-Fi?“ - пита Алиша, сякаш въпросът е реторичен. При опита да им се обясни за модема и телефонната линия, нещата стават още по-сложни.
„Трябва да използваш телефона си, за да влезеш в интернет, казва един от тинейджърите, показвайки въображаем смартфон. Това показва колко се е променило значението на самата дума „телефон“. Процесът на свързване също не впечатлява никого.
„Боже това е такава мъка“ – казва Даниъл.
Но няма защо да виним децата – те не избират в кое време да се родят. Вие също бихте реагирали така, ако трябва да пратите телеграма, да речем. Това е само пример как времето лети, технологиите се развиват, а ние бавно и неусетно остаряваме.
Гледайте видеото ТУК.
