Земната биосфера съдържа всички съставки (поне тези, които са ни известни) за поддържането на живот. Най-общо казано това са: течна вода, най-малко един източник на енергия и набор от полезни в биологично отношение елементи и молекули.

Скорошното откритие на потенциално биогенния фосфин в облаците на Венера обаче ни припомни, че поне някои от тези съставки се срещат и на други места в Слънчевата система. Кои тогава са най-обещаващите места за извънземни форми на живот?

Марс

Марс е един от най-сходните със Земята светове в Слънчевата система. Той има 24.5-часов ден, полярни ледени шашки, които се разширяват и свиват с промяната на сезоните, и огромен набор от повърхностни характеристики, изваяни от водата в миналото на планетата.

Източник: ESA & MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/RSSD/INTA/UPM/DASP/IDA), CC BY-SA

Откриването на солени езера под южния полюс, както и на метан в марсианската атмосфера (който варира със сезоните и дори с времето от денонощието) прави Марс един особено интересен кандидат за живот. Метанът е ключов, тъй като той би могъл да бъде образуван от биологични процеси. Неговият реален източник обаче е все още неизвестен.

Ако изхождаме от факта, че някога условията за живот на планетата са били далеч по-меки, не е изключено някои организми да са оцелели и до ден-днешен. Днес Марс има изключително тънка и суха атмосфера, състояща се почти изцяло от въглероден диоксид. Тя предлага минимална защита от слънчевата и космическата радиация. Щом Марс е успял да запази част от водата си под повърхността, не е невъзможно да съществува живот дори и днес.

Европа

Европа – четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер – е открит от Галилео Галилей през 1610-а заедно с останалите три по-големи луни на газообразния гигант. Той е малко по-малък от Земята и орбитира около своята планета на разстояние от 670 00 км на всеки 3.5 дни. Европа е постоянно притискана и разтягана от съревноваващите се гравитационни полета на Юпитер и другите Глилееви спътници – процес, известен като приливно нагряване.

Смята се, че, подобно на Земята, спътникът е геологично активен свят, тъй като силното приливно нагряване нагрява неговия скалист и метален интериор и го поддържа частично разтопен.

Източник: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute, CC BY-SA

С какви доказателства разполагаме за този океан? Като за начало – гейзери, изригващи през пукнатините на повърхностния лед, едно слабо магнитно поле, както и хаотичен терен по повърхността, който вероятно е бил деформиран от океанските течения под него. Този леден щит изолира подземния океан от екстремния студ и вакуумното космическо пространство, както и от жестоката радиация на радиационните пояси на Юпитер.

Не е изключено на дъното на този океански свят да открием хидротермални отвори и вулкани. На Земята подобни места често са дом на богати и разнообразни екосистеми.

Енцелад

 

И Енцелад, подобно на Европа, е покрит с лед спътник, под чиято повърхност се крие океан с течна вода. Енцелад се върти около Сатурн. Учените за първи път решиха, че той може да е потенциално място за извънземен живот след откриването на огромни гейзери край неговия южен полюс.

Тези водни струи излизат от големи пукнатини по повърхността. Заради слабото гравитационно поле на Енцелад те се разпръскват в космическото пространство. Въпросните струи доказват, че под повърхността се крие вода в течна форма.

Нещо повече – освен вода в тези гейзери учените откриха и най-разнообразни органични молекули. И най-вече – миниатюрни силициеви частици, които могат да съществуват само ако подземният океан е във физически контакт със скалисто дъно при температури от най-малко 90 градуса по Целзий. Това означава, че е много вероятно на дъното да има хидротермални отвори, предоставящи както необходимия химически състав за поддържането на живот, така и местен източник на енергия.

Титан

 

Титан е най-големият спътник на Сатурн и единственият в Слънчевата система със значителна атмосфера (гъста, мъглива и оцветена в специфичен оранжев цвят). В нея откриваме органични молекули и метанова вместо водна метеорологична система – със сезонни дъждове, сухи периоди и пясъчни дюни по повърхността, извайвани от ветровете.

Източник: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute, CC BY-SA

Имайки предвид факта, че Титан се намира на доста голямо разстояние от Слънцето, температурите тук достигат -180 градуса по Целзий – т.е. твърде студено е, за да има вода в течна форма. Не е изключено обаче разнообразните химикали на спътника да са довели до образуването на форми на живот, чиято химия е коренно различна от тази на земните организми.

Автор: Гарет Дориън за The Conversation. Статията е публикувана под лиценза Creative Commons