Астрономи видяха за първи път въртящия се диск на новородена звезда в друга галактика
Американски астрономи наблюдаваха за първи път въртящия се диск около новородена звезда в галактика, различна от нашата, съобщава Ройтерс.
Нашето Слънце и други звезди се образуват, когато плътна купчина междузвезден газ и прах се свива под собственото си гравитационно привличане. След като звездата се роди в центъра на такъв облак, остатъците от материала образуват въртящ се диск около нея, който подхранва звездния растеж и често дава началото на планети. Той се нарича акреционен диск.
Новородените звезди с такива акреционни дискове са наблюдавани от астрономите само в нашата галактика Млечен път – поне досега.
В сряда изследователите съобщиха, че са забелязали такъв диск около звезда, по-голяма и по-светла от Слънцето, която се намира в една от най-близките ни съседни галактики – Големия Магеланов облак, пише БТА. Звездата, която расте и акретира материал от околния диск, е около 10 до 20 пъти по-масивна от Слънцето и може би 10 000 пъти по-светла.
Източник: ESO/ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/A. McLeod et al.
Тъй като гравитацията привлича материал към формиращата се звезда, той се сплесква във въртящ се диск. Новонаблюдаваният диск има диаметър, който е около 12 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето, или около 10 пъти по-голям от този, който е обгръщал нашата звезда, когато тя се е формирала преди около 4,5 милиарда години.
Звездата, която също така изпуска голяма струя от материал в космоса, се намира на около 160 000 светлинни години от Земята. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км.
„Това е много вълнуващо“, казва астрономът Анна Маклауд от Университета в Дърам, Англия, научен ръководител на изследването.
„Въпреки че знаем за много звезди като тази, които се формират в Големия Магеланов облак и други галактики, никога досега не сме наблюдавали околозвезден акреционен диск извън Млечния път, главно поради липсата на технологии. Наблюдението на тези дискове в други галактики е много важно, защото ни разкрива как се формират звездите в среда, различна от тази на Млечния път“, добави Маклауд.
Откритието е направено с помощта на Широкомилиметровата/субмилиметрова телескопна мрежа АЛМА, която се намира на височина 5000 метра в пустинята Атакама и се състои от 66 гигантски антени, работещи заедно. Досега околозвездни дискове са били откривани само на около 6500 светлинни години от Земята.
Големият Магеланов облак се счита за спътникова галактика на разрастващия се Млечен път, заедно с друга галактика, наречена Малък Магеланов облак. И двете са по-малки от нашата галактика и предлагат различни галактически условия. Големият Магеланов облак има по-малко прах от Млечния път и по-малко съдържание на това, което астрономите наричат метални елементи - тези, които са различни от водород и хелий.
Изследователите са имали късмет да получат свободна гледка към звездата. „Звездата е видима при оптични дължини на вълните, докато всички известни звезди в Млечния път, които са като тази - по отношение на звездната маса и наличието на акреционен диск, са скрити от оптичните телескопи, защото все още са много забулени от газа и праха, от които се формират“, обясни Маклауд.
„Предполагаме, че възможността звездата да се вижда в оптичния спектър, се дължи на различните свойства на галактическата среда, в която тя се намира, в сравнение с Млечния път. Формирането на звезди с голяма маса е озадачавало астрономите в продължение на десетилетия и затова изграждането на картина за това как се случва при различни физически условия, е едновременно важно и изключително вълнуващо“, казва астрономът и съавтор на изследването Джонатан Хеншоу от университета „Джон Мурс“ в Ливърпул.
„Не знаем дали дискът някога ще образува планети, но е малко вероятно, като се има предвид, че те би трябвало да се формират във враждебната среда на звезда със силна радиация“, обясни Маклауд. Тя изрази надежда за скорошно откриване на други околозвездни формирования в Големия Магеланов облак, а може би и в други галактики.
Изследването е публикувано в Nature.