Точно когато човек реши, че с Бетелгейзе всичко е наред, червеният гигант отново започва да се държи странно. След като в края на миналата година неговата яркост намаля, а наскоро се възстанови, сега Бетелгейзе отново потъмнява.
Нещо повече – новото затъмнение не е консистентно със сегашния ѝ променлив цикъл на яркост.
Бетелгейзе се намира на 700 светлинни години от нас в съзвездието Орион. Това е една от най-ярките звезди на небосвода. Освен това е и сред най-интересните, тъй като е изключително стара (на около 8-8.5 млн. години) – на практика на ръба на смъртта.
Смята се, че има 10-25 пъти по-голяма маса от Слънцето и че през по-голямата част от живота си е била гореща синьо-бяла масивна звезда. Днес дните ѝ, в които е синтезирала водород в звездното си ядро, отдавна са зад гърба ѝ. Бетелгейзе е останала без водород. В момента тя синтезира хелий във въглерод и кислород.
Когато остане без хелий, тя ще синтезира все по-тежки и по-тежки елементи, което ще доведе до натрупване на желязо в ядрото, а това – до свръхнова. Въпреки че астрономите очакват звездата да се затъмни, преди да избухне, това време все още не е настъпило. Бетелгейзе ще се превърне в свръхнова след няколко десетки хиляди години.
Т.нар. Голямо затъмняване, което настъпи в периода септември 2019-а – февруари 2020-а, определено бе драматично. Тогава яркостта на звездата падна с около 25 процента.
Бетелгейзе е полурегулярна променлива звезда, което означава, че светлината ѝ варира по малко на определени цикли. Най-дългият от тези цикли е бил около 5.9 години. Друг – 425 дни. Голямото затъмняване бе особено близко до минимума и на двата цикъла, но се оказа, че няма нищо общо с тях.
Астрономите са почти категорични, че Голямото заъмняване е било резултат от „звездна кихавица“ – Бетелгейзе е изхвърлила огромно количество плазма, която се е разградила на прах във външните слоеве на атмосферата и е затъмнила гледката ни (повече по темата може да прочетете тук).
На какво обаче се дължи новото затъмняване? Въпреки че не е толкова драматично, колкото Голямото затъмняване, то не е консистентно с променливите цикли на звездата.
Следващият пик на яркостта на Бетелгейзе би трябвало да настъпи горе-долу сега - август-септември2020-а. Съответно през настоящата година тя би трябвало постепенно да става все по-ярка.
Факт е обаче, че астрономите изпитваха затруднение да проследяват яркостта на Бетелгейзе, тъй като от май до началото на август тя се намираше зад Слънцето. Обсерваторията STEREO на NASA обаче, разположена в слънчевата орбита и следваща пътя на нашата планета, е наблюдавала Бетелгейзе през част от този период (от май до юли). Оказва се, че по това време Бетелгейзе не е увеличавала яркостта си. Тъкмо обратното.
Бетелгейзе, видяна от STEREO. Източник: NASA/STEREO/HI
“Изненадващо е, че вместо Бетелгейзе да продължи да увеличава нивото си на яркост, то всъщност е паднало до -0.5 mag от средата на май до средата на юли – пише екипът от учени, ръководен от Андреа Дюпре от центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“. – По време на наблюденията на STEREO звездата е потъмнявала с около 5 mmag на ден.
Добрата новина е, че Бетелгейзе отново е видима на нашия небосклон, което означава, че могат да бъдат направени допълнителни наблюдения. Според нейния 425-дневен цикъл звездата трябва да се затъмни през април 2021-а. Но дори и да оставим въпросните цикли настрана, Бетелгейзе може да бъде доста непредсказуема и нейната светлина варира по сложен и труден за разбиране начин.
Източник: Science Alert
