Нова симулация поставя под въпрос начина, по който си представяме една от най-известните звезди в нощното небе. Бетелгейзе е сред 20-те най-ярки звезди (макар че понякога не е) и е червен свръхгигант - последният етап от звездната еволюция, водещ до свръхнова. Обикновено си представяме звездите като големи плазмени кълба - но нова симулация показва, че когато става дума за червените свръхгиганти, тази представа не е правилна.

Бетелгейзе е огромна в сравнение със Слънцето. Радиусът ѝ е поне 640 пъти по-голям от слънчевия, но може да достигне и малко над 1000 пъти. Ако се намира в Слънчевата система, тя ще се простира покрай орбитата на Юпитер. В този обем биха се поместили няколкостотин милиона слънца, но масата ѝ е около 15 слънца, което предполага изключително ниска плътност във външните слоеве.

Бетелгейзе се намира на около 500 светлинни години от нас, достатъчно близо в космически план, за да можем да видим особености на повърхността ѝ. Те могат да подскажат две неща: Или че звездата се върти бързо, или че повърхността й се променя бързо. И двата варианта са валидни и възможни, но всеки от тях изисква нещо повече. Ако въртенето е правилно, тогава въпросното „нещо повече“ вероятно е канибализъм.

"Повечето звезди са просто малки светщи точици в нощното небе. Бетелгейзе е толкова невероятно голяма и близка, че е една от малкото звезди, при които действително наблюдаваме и изучаваме нейната кипяща повърхност с помощта на най-добрите телескопи. Все още се чувстваме малко като в научнофантастичен филм, сякаш сме пътували до там, за да я видим отблизо", казва в изявление съавторът на изследването Селма де Минк, директор в Института по астрофизика "Макс Планк". "А резултатите са особено вълнуващи. Ако Бетелгейзе все пак се върти бързо, тогава смятаме, че тя трябва да се е завъртяла, след като е изяла малка звезда-спътник, която е обикаляла около нея."

Другото тълкуване е, че конвекцията – досущ като врящата вода в тенджера с макарони - създава мехурчета плазма, големи колкото цялата орбита на Земята, които се издигат и спускат изключително бързо. Повърхността на червените свръхгиганти би трябвало да се променя постоянно, но в симулираните сценарии мехурчетата трябва да се движат със скорост около 30 км в секунда. Симулациите показват, че сценарият с кипяща плазма може да обясни видимото бързо въртене на звездата в около 90 % от моделираните сценарии. Необходими са повече данни, за да се разбере дали това наистина е така.

Някои от данните, събрани от ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) през 2022 г., сега се анализират, за да се внесе повече яснота. Симулациите позволяват и прогнози за бъдещи наблюдения и това е интригуващо. В момента Бетелгейзе отново намалява яркостта си, което вероятно е една от периодичните промени в яркостта ѝ.

"Има толкова много неща, които все още не разбираме за гигантските кипящи звезди като Бетелгейзе", добавя съавторът Андреа Чиаваса, астроном от CNRS. "Как работят те в действителност? Как губят маса? Какви молекули могат да се образуват в изходящите им потоци? Защо Бетелгейзе изведнъж стана по-малко ярка? Работим много усилено, за да направим нашите компютърни симулации все по-добри, но наистина се нуждаем от невероятните данни от телескопи като ALMA."

Статията, в която се съобщават откритията, е публикувана в The Astrophysical Journal Letters.

Източник: IFLScience