Бяло джудже увеличава и намалява яркостта си през 30 минути
Звездите, които не притежават достатъчно голяма маса, за да избухнат в свръхнова, се превръщат в бели джуджета. В този момент от своята еволюция те вече не могат да сливат атоми и да отделят светлина, а това от своя страна постепенно намалява яркостта им. Ако успеят обаче да откраднат отнякъде малко материал, могат отново да засияят силно. Сега астрономи откриха точно такова звезда – в рамките на 30 минути тя увеличава яркостта си, след което отново потъмнява.
Наскоро стана ясно, че белите джуджета могат да крадат материал и да засияват по-силно в продължени на дни или месеци. В случая с TW Pictoris обаче процесът на акреция се случва буквално за броени минути.
Въпросното бяло джудже се намира на около 1400 светлинни години от земята и неговото странно поведение е забелязано благодарение на сателита TESS на NASA.
TW Pictoris има спътник, от който изсмуква водород и хелий. Когато привлича активно материал, то сияе по-силно. Впоследствие, когато акрецията спре внезапно, бялото джудже отново губи своята яркост.
“Обикновено вариациите в яркостта на акрециращите бели джуджета са сравнително бавни – случват се в рамките на дни или месеци – казва водещият автор на проучването д-р Симон Скаринги от Центъра за извънгалактическа астрономия към университета в Дърам. – Само по себе си засичането на промените в яркостта на TW Pictoris за период от 30 минути е невероятно постижение и досега не е било наблюдавано в нито едно акрециращо бяло джудже… Сякаш има бутон за включване и изключване.“
Доколкото ни е известно, акрецията при тези звездни обекти се регулира от силното им магнитно поле. Докато бялото джудже се върти бързо, магнетизмът може да изпълнява ролята на „врата“, която пречи на част от материала да падне в него (поне за известно време).
Акрецията не се среща единствено при белите джуджета. Можем да я открием и при неутронните звезди и черните дупки. Белите джуджета обаче са по-големи и по-често срещани. Ето защо изучаването на акрецията при тях може да разшири значително познанията ни, свързани с този процес (особено на фона на открития, като сегашното).
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
Източник: IFLScience