Понякога гигантските звезди се озовават на места, на които не би трябвало да бъдат – далеч от галактическата равнина. Астрономи смятат, че са открили причината за това мистериозно поведение.
Обяснението им ни припомня, че звездната еволюция може да бъде много по-сложна, отколкото признаваме.
Звездите, особено големите, се образуват край галактическата равнина. В покрайнините газът рядко е достатъчно плътен, за да се кондензира и да формира звезда (камо ли голяма).
Звездите, родени край равнината, понякога се отправят на пътешествие – под или над нея. Част от тях обаче озадачават астрономите, тъй като се отдалечават значително от предполагаемото си родилно място, на разстояние, което не би следвало да могат да изминат за краткия си живот.
Нов научен труд, публикуван в The Astronomical Journal, използва гигантът HD93521, за да разплете тази мистерия.
Колкото повече маса има една звезда, толкова по-ярко блести и толкова по-бързо поглъща своя материал. Взаимоотношението между нейната маса и продължителността на живота ѝ наподобява доста закона за обратния куб. Звезда, чиято маса е 10 пъти по-голяма от слънчевата, ще има хиляда пъти по-кратък живот.
Масата на HD3521 е 17 пъти по-голяма от слънчевата. Тя би трябвало да просъществува за около 20 млн. години. Голяма част от хелия ѝ все още не е преобразуван, което означава, че в момента е на около едва 5 млн. години (плюс-минус 2 млн.). Всичко това е озадачаващо, тъй като HD3521 се намира на 3600 светлинни години над галактическата равнина. На базата на сегашното ѝ движение, на нея биха ѝ били необходими 39 млн. години (плюс-минус 3 млн.), за да достигне това място, дори и да се отправи към него непосредствено след формирането си.
Случаи като този имат три потенциални обяснения – звездата е по-стара, отколкото изглежда на пръв поглед; някак си е успяла да се образува далеч от галактическата равнина; първоначално се е движела с изключително бърза скорост, която впоследствие се е забавила.
Отсъствието на съседи в района, които да изпълнят ролята на своеобразна спирачна сила, до голяма степен отхвърля последното предположение.
Авторите на изследването си обясняват ситуацията по следния начин – HD3521 е продукт на сливането на две звезди. Същата маса, разпределена сред две или повече звезди, ще синтезира материал по-бавно. Ако материалът, който днес съставлява HD3521, някога е бил разделен почти по равно, на всяка част биха ѝ били необходими около 40 млн. години, за да достигне до сегашния етап на развитие.
За да е възможен този сценарий, двете звезди са напуснали галактическата равнина заедно – скоро след формирането си. Това обаче не е чак толкова изненадващо. Обикновено масивните звезди се раждат в купове, където мощни сили (или друга по-голяма двойка звезди, или експлозия на свръхнова) могат да ги изхвърлят навън.
Също така не е нетипично за две звезди да се слеят, но това обикновено става, когато първоначалната им орбита е доста близка.
Как астрономите разбират, че две звезди са се слели? Обикновено по бързата ротация. Трудно е да измерим скоростта на въртене на HD3521, но тя, изглежда, е сред най-бързите, на които някога сме попадали.
Източник: IFLScience
