Неизбежното се случи. Парче космическа отломка – твърде малка, за да може да бъде проследена – удари и нанесе щети върху част от Международната космическа станция (и по-специално – роботизираната ръка Канадарм2).

Инструментът все още функционира, но обектът е пробил термалното одеяло и е нанесъл щети върху рамото под него. Инцидентът ни припомня, че проблемът с космическия боклук в ниската околоземна орбита е бомба със закъснител.

Очевидно космическите агенции по целия свят знаят това. Над 23 000 отломки в ниската околоземна орбита се следят внимателно, за да помогнат на сателитите и Международната космическа станция да избегнат потенциален сблъсък с тях. Те обаче са с размера на топка за софтбол (или малко по-големи).

Всичко, което е под този размер, е твърде малко, за да може да бъде следено. Дори едно такова парче обаче, пътуващо с орбитални скорости, може да нанесе сериозни щети – включително да пробие метално покритие.

Поражение върху антената на "Хъбъл" ot 1997-a. Източник: NASA

Инструментът Канадарм2 (известен и като „дистанционен манипулатор на космическата станция“ (SSRMS)) е създаден от Канадската космическа агенция. Той е част от Международната космическа станция вече повече от 20 години и представлява титаниева роботизирана ръка с няколко стави, която помага при маневрирането на обекти извън станцията. Изпълнява ключова роля в монтажа и поддръжката на станцията: премества оборудване и материали в рамките на станцията, помага на космонавтите в работата им в открития космос и обслужва инструментите и други товари, свързани с космическата станция. Космонавтите преминават специално обучение за работа с Канадарм2.

Все още не е ясно кога точно е настъпил самият сблъсък. За първи път щетите са били забелязани на 12 май по време на рутинна инспекция. NASA и Канадската космическа агенция са работили в тясно сътрудничество, за да направят детайлни снимки на пораженията и да оценят щетите.

„Въпреки ударът резултатите от продължаващия и в момента анализ показват, че производителността на ръката остава незасегната – пише Канадската космическа агенция. – Щетите са ограничени до малка секция в рамото на ръката и термалното одеяло. Канадарм2 продължава да изпълнява своите задължения по план.“

Този път Международната космическа станция изглежда е извадила късмет, но проблемът с космическите отломки се увеличава. Миналата година станцията трябваше да извърши спешни маневри три пъти, за да избегне сблъсък с различни боклуци на височина от около 400 км.

От изстрелването на „Спутник 1“ през 1957-а досега космическите отломки не престават да се натрупват. Според доклад на Европейската космическа агенция около 130 млн. фрагмента с антропогенен произход, които са по-малки от милиметър, орбитират Земята в момента. Тази бройка не включва естествения космически прах.

Източник: Science Alert