На 26 март космическият апарат „Солър орбитър“, намиращ се в орбита около Слънцето, се приближи изключително много до нашата звезда (т.е. навлезе в перихелий) и документира срещата си в поразителни детайли. По това време той е бил на около 48 млн. км от него (в рамките на орбитата на Меркурий).
На това разстояние температурите достигат около 500 градуса по Целзий. Очаква се бъдещите перихелии да бъдат още по-близки и още по-горещи.
По време на своето близко прелитане „Солър орбитър“ видя Слънцето така, както никога досега, и засне южния полюс, който обикновено остава скрит. Космическия апарат дори документира и една мистериозната особеност на звездата, чийто прякор е „таралеж“.
Тези нови наблюдения са извършени в момент, в който и десетте научни инструмента на „Солър орбитър“ работят едновременно. Това би трябвало да предостави на учените огромно количество данни, които да хвърлят повече светлина върху поведението на звездата (включително върху изключително непредсказуеми магнитни полета).
Вече видяхме това поразително изображение с висока резолюция, направено от космическия апарат. Сега Европейската космическа агенция показа и видео от събитието.
„Солър орбитър“ може да види части от Слънцето, които обикновено остават скрити. Така например от гледната точка на Земята ние имаме пряк поглед основно към екватора му. Полюсите на звездата са изключително трудни за изучаване. Единствено космически апарат, намиращ се в орбитата над или под Слънцето, може да види тези региони.
Смята се, че полюсите са изключително важни региони за соларните магнитни полета, които играят толкова голяма роля в слънчевата активност. Тъй като обаче тези полюси са трудни за наблюдение, ние не знаем какво точно се случва с магнитните полета на тези места. „Солър орбитър“ има потенциала да разшири познанията ни в тази сфера със своя богат набор от инструменти.
На 30 март космическият апарат вижда регион, наситен с магнитни линии, извиващи под формата на своеобразни примки над повърхността на слънцето.
Слънчевият „таралеж“ е още една доста интересна характеристика, заснета също на 30 март. Слънчевите физици все още не са сигурни какво точно представлява и как се образува. Състои се от относително малък регион, разпростиращ се на около 25 000 км. Той е заснет в екстремния ултравиолетов спектър и се отличава с изключително силна активност – горещи (и не чак толкова горещи) бодли изникват от всички посоки на слънчевата корона (или атмосфера).
„Тези изображения са смайващи – казва слънчевият физик Дейвид Бергманс от Кралската обсерватория на Белгия. – Дори и утре „Солър орбитър“ да престане да събира данни, няма да мога да анализирам всичко това години наред.“
Основната цел на „Солър орбитър“ е да помогне на учените да разберат по-добре ефектите, които Слънцето оказва върху цялата хелиосфера – т.е. сферата на слънчево влияние, която се определя от слънчевия вятър (нейните граници се простират отвъд орбитата на Плутон). Слънчевия вятър издухва частици и магнитни полета в междупланетното пространство и оказва влияние върху самите планети.
Колкото по-близо се приближава „Солър орбитър“ до Слънцето, толкова по-ясна представа ще добиваме за начина, по който бушува слънчевият вятър. На 21 март (когато се доближава до перихелий) космическият апарат засича поток от енергийни частици и дори от това разстояние успяваме да научим редица неща. Така например първо пристигат по-енергийните частици, последвани от не чак толкова енергийните. Това означава, че въпросните частици не се образуват в близост до „Солър орбитър“, а по-близо до повърхността на Слънцето.
Други инструменти улавят слънчеви събития, които биха могли да образуват частиците и да ги ускорят в космическото пространство, включително слънчево изригване и коронално изхвърляне на маса, сходно с това, наблюдавано от космическия апарат на 10 март и което можете да видите по-долу:
В момента Слънцето е особено активно, което означава, че „Солър орбитър“ ще може да се сдобие с огромно количество ценни данни за него. До 2030 г. са насрочени най-малко още 14 перихелия. В рамките на тях космическият апарат ще се доближи до 40 млн. км от повърхността му и ще използва Венера, за да ускори движението си.
Източник: Science Alert
