От най-малките микроби до най-могъщите дъбове – смъртта е неизбежна за всички нас, дори и за могъщите галактики.
Процесът обаче не е бърз. Нова великолепна снимка на телескопа „Хъбъл“ на галактиката NGC 1947 показва тъкмо това. Дори и от разстояние от 45,4 млн. светлинни години (в южното съзвездие Дорадо), ние можем да видим как тя умира бавно, но сигурно.
По какво точно разбираме това? По прахта и газа. Една галактика в разцвета на силите си ще бъде изпълнена с тези елементи и те ще служат за създаването на нови звезди. Малко по малко този звездообразуващ материал ще се изчерпи и астрономите смятат, че точно такава е ситуацията с NGC 1947.
Това е рядък тип галактика, известна като лещовидна – тя е с формата на диск, досущ като Млечния път и Андромеда, но не разполага със спираловидни ръкави. NGC 1947 е разполагала с такива в миналото, но е използвала почти целия газ и прах, които някога са ги оформяли. Това, което е останало, са бледи нишки, осветени от звездната светлина.
Снимка: ESA/Hubble & NASA, D. Rosario; L. Shatz
Галактики, които не създават нови звезди в рамките на милиарди години, се считат за мъртви. Вселената обаче не е достатъчно стара, за да видим какво се случва, когато и всички тези звезди умрат.
А как стоят нещата с нашата собствена галактика? Всъщност Млечният път най-вероятно е умрял поне веднъж преди около 7 млрд. години. Впоследствие, през идните 2 млрд. години, са загинали множество звезди, те са избухнали в свръхнова и са изхвърлили своите външни обвивки в космическото пространство. Това от своя страна е изпълнило галактиката с материал, подходящ за образуването на нови звезди. Така Млечният път отново се е „съживил“.
В момента Млечният път образува нови звезди сравнително бавно – около 1 до 2 слънчеви маси годишно. Същевременно обаче не страда от липса на нов материал. Нашата галактика е канибал – и преди, в рамките на своята 13,5-милиардна история, тя е абсорбирала други галактики, наред със звездообразуващия им материал. С други думи – Млечният път далеч не е към края на своя живот.
Рано или късно Магелановите облаци ще погълнати от Млечния път. След няколко милиарда години пък нашата галактика ще се слее с Андромеда. Това би могло потенциално да активира период на засилено звездообразуване.
Ако съдим по наблюденията, направени над NGC 1947, сливането с друга галактика и появата на нов звездообразуващ материал, е малко вероятно. Поне не и скоро. NGC 1947 ще продължи да избледнява, докато най-накрая не останат единствено и само куп мъртви звезди.
Можете да свалите по-детайлна версия на изображението от сайта на Европейската космическа агенция.
Източник: Science Alert
