Слънчевата сонда „Паркър“ на NASA направи първите въобще снимки на повърхността на Венера в спектъра на видимата светлина и на практика разкри как скалистият интериор на планетата сияе в червено. До този момент повърхността на Вечерницата, скрита от гъст пласт облаци, никога не е била фотографирана чрез оптично оборудване. Сега учените се надяват, че като анализират снимките от сондата, ще могат да научат повече за геологията и еволюцията на Венера.

Както предполага и нейното име, мисията на слънчевата сонда „Паркър“ е да изучи нашата собствена звезда. По пътя си тя прелита на няколко пъти край Венера, за да ускори своята траектория чрез гравитационното поле на планетата. В ново проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, учени от NASA пишат, че по време на две от тези прелитания – през юли 2020 г. и февруари 2021 г. – широкоъгълната камера WISPR на сондата „съвсем неочаквано проби гъстата атмосфера [на Венера] и засече топлинните емисии от повърхността.“

„Венера е третият най-ярък обект на небосвода, но доскоро не разполагахме с кой знае колко информация как точно изглежда нейната повърхност, тъй като тя се закрива от гъста атмосфера – обяснява Брайън Уд, един от авторите на проучването. – Сега най-накрая виждаме за първи път от космоса повърхността във видимите дължи на вълната.“

Въпреки че фотографският софтуер на „Паркър“ е пригоден да засича основно различни характеристики на слънчевата атмосфера, учените от NASA решават, че може да използват WISPR, за да наблюдават и облаците на Венера. По време на своето четвърто прелитане край планетата (на 20 февруари 2021 г.) сондата успява да заснеме цялата нощна страна на Венера и да изпрати невероятните фотографии до Земята.

Източник: NASA/APL/NRL

За своя най-голяма изненада изследователите откриват, че могат да зърнат и повърхността на планетата през нейната прословуто гъста атмосфера. Това е доста неочаквано, тъй като повече дължини на вълната във видимия спектър на светлината не могат да пробият през гъстата атмосфера. Въпреки това авторите на новото изследване казват, че от нощната страна някои от най-дългите видими дължини на вълната успяват да я преодолеят.

„Температурата на повърхността на Венера, дори на нощната ѝ страна, е около 460 градуса по Целзий – казва Уд. – Толкова е горещо, че скалистата повърхност на Венера сияе видимо – като парче желязо, извадено от ковачницата.“

На дневната страна светлината от тези сияещи повърхности се губи сред интензивната слънчева светлина, която се отразява от облаците. Въпреки това WISPR успява да фотографира сиянието от супер горещата повърхност на нощната ѝ страна. Поради факта, че по-високите региони са малко по-студени от по-ниските, изследователите успяват да различат и конкретни характеристики, включително континенталния регион Aphrodite Terra, платото Tellus Region и равнините Aino Plantia.

Интересно е също така, че на снимките се забелязват и емисии, които принципно се асоциират със сияещи среднощни емисии от молекулярен кислород – своеобразен аналог на земните сияния.

Фотографиите, направени от слънчевата сонда „Паркър“, доказват, че нощната страна на планетата действително излъчва видимо сияние. Те ще позволят на изследователите да научат повече за състава на кората на Венера и съответно – да разберат как точно се е превърнала в подобен огнен ад.

NASA планира да извърши нови наблюдения на Венера по време на следващото прелитане на сондата, което би трябвало да се състои през ноември 2024 г.

Източник: IFLScience