Solar Orbiter засне пухкавите плазмени структури на Слънцето в завладяващи детайли
Виждали сте Слънцето, но никога в подобни детайли. Този един-единствен кадър от видеозапис, заснет от мисията Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ЕКА), показва нашата звезда, която изглежда изключително… пухкава!
Можем да откроим нишковидни структури от плазма, които следват линиите на магнитното поле в долните слоеве на атмосферата на Слънцето, докато то преминава в много по-горещата външна корона. Видеото е заснето от около една трета от разстоянието между Земята и Слънцето.
Вижте пълния видеозапис по-долу, който показва необичайни характеристики на Слънцето, включително коронален мъх, спикули и коронален дъжд.
Solar Orbiter заснема това видео на 27 септември 2023 г. с помощта на инструмента си Extreme Ultraviolet Imager (EUI).
От ЕКА обясняват, че най-ярките области са с температура около един милион градуса по Целзий, докато по-хладният материал изглежда по-тъмен, тъй като поглъща радиацията.
И така, какво точно представлява короналният мъх? Именно той придава на Слънцето пухкавия му вид, който виждаме тук. Тези особени структури на нашата звезда наподобяват мъха, който откриваме на Земята.
На Слънцето обаче те обикновено могат да бъдат открити около центъра на групите от слънчеви петна, където магнитните условия са силни и се образуват големи коронални примки. Мъхът е толкова горещ, че повечето инструменти не могат да го открият. Той обхваща два атмосферни слоя - хромосферата и короната.
(ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team)
Спикулите пък представляват високи газови стълбове, които се виждат на слънчевия хоризонт и се издигат от хромосферата на Слънцето. Те могат да достигнат височина до 10 000 км.
На тридесетата секунда от видеото във видеото ще видите и коронален дъжд. Този материал е по-хладен от останалата част от слънчевата повърхност (вероятно под 10 000 °C) в сравнение с един милион градуса по Целзий на короналните цикли.
Дъждът е съставен от струпвания на плазма с по-висока плътност, които падат обратно към Слънцето под въздействието на гравитацията.
А видяхте ли малкото изригване на двадесетата секунда от видеото (т.е. по-хладен материал се издига и отново пада върху повърхността)? Въобще не е малко. То е по-голямо от Земята!
Мисии като Solar Orbiter, Parker Solar Probe и Solar Dynamics Observatory ни предоставят безпрецедентни гледки към Слънцето, като помагат на астрономите да научат повече за динамичното газово кълбо, което захранва цялата ни Слънчева система.
Източник: Universe Today