Най-новата снимка на месеца на „Джеймс Уеб“ (JWST), разбира се, е зашеметяваща, но каква наука се крие зад тази красота? Космическият телескоп е заснел протозвездна система, наречена HH 797. HH е съкращение от Хербиг-Аро, а обектите от този тип представляват мъгляви структури, образувани от струите на малки млади звезди.

Въпросната протозвезда изхвърля материал в комплекса от тъмни облаци на Персей, създавайки бурно взаимодействие, пълно с интересни молекули, които блестят поради ударите и произвеждат тази красива гледка.

Предишни наземни наблюдения използват червеното отместване, за да научат повече за движенията на тези струи. Както можете да видите и сами, лявата част изглежда по-дълга от дясната. Това е оптичен ефект: лявата част идва към нас, докато дясната е насочена встрани.

Учените достигат до това заключение, като измерват начина, по който скоростта на тези струи променя излъчваната светлина. Както без съмнение знаете, височината на звука на сирената на линейката се променя, ако тя се приближава или отдалечава от вас (доплерово отместване). Същото се случва и със светлината. Струята, която се приближава към нас, става малко по-синя, а тази, която се отдалечава, малко по-червена.

Астрономите обаче откриват различно синьо и червено отместване във всяка от струите. Червеното отместване в източния край (в долната част на излъчването) е с една идея по-малко в сравнение с горната. Отначало се смяташе, че струята се върти - но сложното движение се дължи на факта, че в HH-797 в се крият не една, а две протозвезди.

Цялата снимка на месеца, показваща на която се виждат и други звезди и протозвезди. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, T. Ray (Dublin Institute for Advanced Studies)

Механизмът, който предизвиква струите, не е напълно изяснен. Астрономите смятат, че те са причинени от взаимодействието между част от близката материя, заобикаляща младата протозвезда, и силното магнитно поле на зараждащата се звезда. Тъй като материалът се натрупва върху звездата, част от него се изхвърля по оста на въртене под формата на две тънки струи. Те срещат все повече и повече материал и започват да се разпространяват. Именно така създават структурата, която може да се наблюдава на много снимки.

JWST и "Хъбъл" разгледаха няколко от тези очарователни млади системи, за да разберат по-добре как се появяват звездите. Съвсем наскоро JWST надникна в HH-211, която се намира в молекулярния облак Персей, само на 30 дъгови секунди южно от HH-797

Районът има много млади звезди, включително другата протозвезда в горната част на изображението, която демонстрира напълно различен стил на поток в сравнение с обектите на Хербиг-Аро.

Източник: IFLScience