Буйното поведение на Слънцето продължава – от средата на януари почти всеки ден ставаме свидетели на изригвания и коронални изхвърляния на маса. Това означава, че неизбежното вече се е случило – част от въпросните изригвания са се насочили към нашата планета и много скоро ни очакват слънчеви бури.
Според Центъра за прогнозиране на космическото време към Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) и британската метеорологична служба през следващите няколко дни ще има леки до средни геомагнитни бури.
Нямаме повод за притеснение обаче – през последните няколко дни Земята вече бе ударена от няколко леки и умерени геомагнитни бури - G1 и G2 по петстепенната скала за слънчеви бури. При подобно ниво можем да очакваме известна деградация на високочестотните радиосигнали на високи географски ширини. Не е изключено и да се наложи предприемането на коригиращи действия за спътниците поради промени в съпротивлението. Колебания в електрическата мрежа и известни смущения в работата на сателитите също са възможни.
Специалистите смятат, че активността и на северните, и на южните полярни сияния може да нарасне.
Слънчевите бури са нещо напълно нормално. Те настъпват, когато нашето Слънце стане значително по-активно. В резултат на това короналните изхвърляния на маса и слънчевите ветрове смущават магнитното поле на планетата и нейната горна атмосфера. В момента се случват и двете неща.
Короналните изхвърляния на маса представляват точно това, което предполага и тяхното име. Слънчевата корона – най-външният регион на атмосферата на звездата – изригва и изхвърля плазма и магнитни полета в космическото пространство. Ако короналното изхвърляне на маса е насочено към Земята, сблъсъкът на слънчевото изхвърляне с магнитното поле на Земята може да причини геомагнитна буря - известна още като слънчева буря.
Що се отнася до слънчевите ветрове, те се зараждат в „дупките“ на слънчевата корона – това са по-хладните и не чак толкова плътни региони на плазмата в слънчевата атмосфера (и с по-отворени магнитни полета). Подобни открити региони позволяват на слънчевите ветрове да „избягат“ по-лесно и да издуят електромагнитната радиация в космоса с висока скорост. Ако дупката е обърната към Земята, тези ветрове духат директно към нас.
Когато заредените частици от Слънцето ударят атмосферата на Земята, те започват да се придвижват по линиите на земното магнитно поле и се насочват към полюсите. Там падат върху горната атмосфера и си взаимодействат с молекулите в нея. Въпросното взаимодействие йонизира молекулите и ги кара да сияят. Така се образува полярното сияние.
Според прогнозата за полярните сияния на Space Weather 14 и 15 март имат максимални нива съответно на Kp 6 и Kp 5 на десетточковия Kp индекс на геомагнитна активност. Т.е. вероятността да се образуват ярки и диинамични сияния (с аврорални корони) е голяма.
Източник: Science Alert
