Земята е едно наистина необичайно и великолепно място и Марс, нашият съсед, често ни го припомня.

Слънчевите затъмнения могат да бъдат наблюдавани и на Червената планета. Те обаче, както ясно се вижда от кадрите, заснети от марсоходите „Опортюнити“, „Кюриосити“ и „Пърси“ на NASA, изглеждат доста по-различни от земните.

Спътниците на Марс Фобос и Деймос планетата съответно веднъж на 7,65 и 30,35 часа –сравнително кратък период в сравнение с 27-дневната лунна орбита. Пълно е и с много по-малки (и по-неравни) спътници, които нямат нищо общо със съвършения кръгъл диск на Луната.

Технически погледнато това не са затъмнения – такива, на каквито ставаме свидетели тук на Земята – а транзити, при които слънчевата светлина никога не се закрива изцяло. Вижте например един подобен транзит, заснет от „Пърси“.

Интересното е, че по време на едно от „затъмненията“ на Фобос марсианският роувър InSight успява да засече нещо странно. За изненада на учените, изучаващи Червената планета, по време на затъмненията на Фобос, сеизмометърът на марсохода (инструмента, който записва земните движения, за да следи за потенциална сеизмична активност – се е наклонил (съвсем мъничко) на една страна. По това време инфрачервеният радиометър е отчел лек спад в температурата на повърхността по време на най-дългия транзит. След това градусите са се върнали до първоначалните стойности за около минута и половина. Екипът вярва, че най-вероятно това е причината за странните отчитания на сеизмометъра. „По време на затъмнение земята се охлажда – коментира сеизмологът Мартин ван Дрил от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. – Тя се деформира по неравен начин, което е наклонило леко инструмента.“

От двата спътника Фобос има най-голям силует и блокира почти 40 процента от светлината на Слънцето (дори тогава, когато е почти изцяло погълнат от сиянието му). Деймос е много по-малък и по-отдалечен от повърхността на Марс. Той засенчва съвсем малко слънчева светлина и ни припомня колко специална е нашата планета.

Тук, по време на пълно слънчево затъмнение, дискът на Луната покрива Слънцето съвършено (въпреки че нашият спътник е много по-малък). Можем да отдадем този факт на едно забележително съвпадение – Луната е около 400 пъти по-малка от Слънцето. Освен това се намира около 400 пъти по-близо до Земята, отколкото нашата звезда. Това означава, че когато погледнем двата обекта от домовете си, те изглеждат приблизително еднакво големи на небосвода.

Разбира се, тези стойности варират леко, тъй като нито земната орбита около Слънцето, нито тази на Луната около Земята са изцяло кръгови. Ето защо те могат да изглеждат или по-големи, или по-малки в зависимост от орбиталните позиции. Именно така получаваме и пръстеновидните затъмнения, при които Луната не успява да покрие Слънцето изцяло и около нея се образува красив пръстен от светлина.

Още по-интересното е, че нашият вид се е появил във възможно най-подходящия момент, за да се наблюдава на тези съвършени затъмнения. Луната се е формирала много по-близко до Земята и в момента тя бавно, но сигурно, се отдалечава от нас (с около 3,82 см всяка година). Ако бяхме закъснели – например с около 600 млн. години – нямаше да можем да се любуваме на пълните слънчеви затъмнения.

Видеото по-долу показва „затъмнение“ на Деймос.

Когато наблюдаваме слънчевите затъмнения от Земята, ние можем да научим доста неща за Слънцето (именно така преди около 100 години например е тествана Общата теория на относителността). Тези на Марс също разкриват интересни подробности – учените могат да свържат движението на Фобос с гравитационните му ефекти върху Марс и да използват тази информация, за да разберат по-добре мистериозния интериор на планетата.

Чрез марсианските затъмнения можем да научим повече и за съдбата на Фобос – спътникът постепенно се приближава към повърхността на планетата и един ден нейната гравитация просто ще го унищожи. Учените смятат, че когато това се случи, около Червената планета ще се образува временен пръстен от останките на Фобос.

Източник: Science Alert