Това е най-детайлната снимка на мъглявината Карина

Астрономи направиха най-детайлните снимки на мъглявината Карина въобще – един гъст облак от прах и газ, в който активно се образуват нови звезди. Те са станали възможни благодарение на телескопа „Близнаци Юг“ в Чили и са меко казано невероятни. Освен това са и полезни – благодарение на тях ще научим повече за звездните люпилни и раждането на звездите. Освен това ни показват и какво бихме могли да очакваме от невероятния телескоп „Джеймс Уеб“, веднъж щом бъде изстрелян към небесата.

„Резултатите са невероятни – казва физикът и астроном Патрик Хартиган от университета Райс. – Виждаме богатство от детайли по покрайнините на облака, каквото не сме наблюдавали досега – в това число дълга поредица от паралелни гребени, които вероятно са образувани от магнитното поле, забележителна и почти съвършено гладка синусова вълна, както и фрагменти в горната част, които изглежда са на път да се откъснат от облака заради силния вятър.“

Звездното раждане е забележителен процес. Той обаче не може да се случи навсякъде. Нуждаете се от гъст облак от газ и прах, който е богат на молекулярен въглерод и е толкова гъст, че съдържа регион, който се свлича гравитационно под собствената си маса. По време на този колапс всички ротации се увеличават допълнително вследствие на момента на импулса. Това създава въртящ се диск от материал, вливащ се в протозвездата (и който евентуално би формирал и планети, след като самата звезда е вече готова).

Ето защо най-добрите места за звездообразуване са най-гъстите и най-прашните. В оптичните дължини на вълните ези междузвездни обекти изглеждат матови – досущ като тъмни бездни на фона на блестящите звезди. Това ги прави изключително трудни за заснемане от телескопа „Хъбъл“.

„„Хъбъл“ работи в оптичните и ултравиолетовите дължини на вълните, които се блокират от прахта в звезвдообразуващите региони като този“, казва Хартиган.

Светлината в инфрачервените и близките до инфрачервените дължини на вълните може да проникне през гъстия прах и да позволи на астрономите да надникнат във вътрешността на тези загадъчни облаци. Точно това успява да направи и телескопът „Близнаци Юг“. Единственият проблем е, че той се намира на земята, докато „Хъбъл“ е в Космоса.

Атмосферната турбулентност изкривява и разцепва светлината, идваща от далечните места – ето защо когато погледнете към нощното небе, звездите изглеждат така, сякаш блещукат. Това е проблем за наземната атмосфера и през годините са използвани различни техники, които да го заобиколят.

Обикновено ефектите на изкривяване се отстраняват дигитално от снимките, след като наблюденията вече са извършени. Усъвършенстването на технологиите пък доведе до създаването на адаптивни оптики, които коригират атмосферната турбулентност по време на самите наблюдения.

Адаптивните оптики на „Близнаци Юг“ се състои от 5 лазера – те се изстрелват към небето, за да създадат изкуствени „пътеводни звезди“, които коригират ефекта на атмосферната турбулентност. Имено по този начин Хартиган и неговият екип успява да създаде впечатляващото изображение на мъглявината Карина, което е с 10 пъти по-голяма разделителна способност от фотографиите, направени без адаптивна оптика (и два пъти по-ясно от снимките на „Хъбъл“).