Астрономи откриха една чудовищно голяма радиогалактика. Тя се казва Алкионей, намира се на 3 млрд. светлинни години от нас и се разпростира на 5 мегапарсека в космическото пространство. С други думи, дължината ѝ е цели 16,3 млн. светлинни години. На практика това е най-голямата структура с галактически произход, известна на човечеството.
Откритието показва колко слабо познаваме тези колоси. То обаче може да хвърли повече светлина както върху радиогалактиките като цяло, както и върху междугалактичната среда.
Гигантските радиогалактики представляват са мистерия в една Вселена, пълна с мистерии. Те се състоят от една основна галактика (т.е. звезден куп, орбитиращ галактическо ядро със свръхмасивна черна дупка), както и колосални струи и заоблени издатъци, „изригващи“ от галактическия център.
Тези струи и издатъци, които си взаимодействат с междугалактичната среда, изпълняват ролята на синхротрон и ускоряват електроните, които произвеждат радиоемисии.
Астрономите са почти сигурни, че знаят какво образува тези струи – активна свръхмасивна черна дупка в галактическия център. Наричаме черните дупки „активни“, когато привличат (т.е. акрецират) материал от гигантския диск около тях.
Не всичкият материал от диска обаче се озовава отвъд хоризонта на събитията. Малка част от него някак си успява да си проправи път от вътрешния регион на акрециращия диск до полюсите, където се изхвърля в космическото пространство с изключително висока скорост под формата на струи от йонизирана плазма.
Тези струи могат да изминат огромни разстояния, преди да се разпръснат в гигантските издатъци, излъчващи радиоемисии.
Този процес е нормален. Дори Млечният път има свои собствени радиоиздатъци. Това, което не знаем, е как при някои определени галактики те достигат гигантски размери (в мащаби от мегапарсеци). В случая става дума за т.нар. гигантски радиогалактики и благодарение на техните най-екстремни представители бихме могли да научим какво точно стимулира растежа им.
Ето защо екипът решава да се опита да открие именно подобно нещо с помощта на LOw Frequency ARray (LOFAR) – инфометрична мрежа, която се състои от 20 000 радиоантени, разпръснати из 52 различни места в Европа. И в края на краищата се натъква на Алкионей, изхвърлен от галактика на няколко милиарда светлинни години.
„Открихме проекция на най-голямата известна структура, създадена от една-единствена галактика“, пишат учените. - Една гигантска радиогалактика с проектирана дължина от 4,99 ± 0,04 мегапарсека. Действителната дължина е най-малко … 5,04 ± 0,05 мегапарсека.“
След като измерват издатъците, изследователите използват Sloan Digital Sky Survey, за да проучат по-добре основната галактика. Те откриват, че това е сравнително нормална елипсовидна галактика, вплетена във влакно от космическа мрежа. Нейната маса е около 240 млрд. пъти по-голяма от слънчевата. В центъра на галактиката се намира свръхмасивна черна дупка, чиято маса е около 400 млн. пъти по-голяма от слънчевата.
„Ако оставим настрана геометрията, Алкионей и неговата галактика са подозрително обикновени - общата нискочестотна светлинна плътност, звездната маса и масата на свръхмасивната черна дупка са по-ниски, макар и подобни на тези на средностатистическите гигантски радиогалактики“, пишат изследователите.
„Съответно изключително масивните галактики или централните черни дупки не са необходими за създаването на тези гиганти и, ако наблюдаваното състояние е представително за източника през целия му живот, същото важи и за високата радиомощност.“
Възможно е Алкионей да се намира в регион на пространството с по-ниска плътност от средната, което би могло да стимулира неговото разширяване. Или пък че взаимодействието с космическата мрежа играе роля в растежа на обекта.
Каквото и да провокира растежа, едно е сигурно – Алкионей продължава да расте.
Изследването е прието за публикуване в Astronomy & Astrophysics и е достъпно в arXiv.
