Преди приблизително 430 000 години метеорит избухва над Антарктика.

Единствената причина, поради която знаем за това е, че днес учени се натъкнаха на миниатюрни частици от космическата скала, които някога са били разтопени, но впоследствие са останали скрити в ледената покривка.

След като анализират частиците, учените твърдят, че събитието е необичайно – то не е било достатъчно силно, че да образува кратер, но същевременно не е и за подценяване. Струята от разтопен и изпарил се материал, изхвърлен от експлозията във въздуха, вероятно е била по-опасна от събитието край река Подкаменна Тунгуска, което изравнява със земята сибирската гора през 1908-а.

Въпреки че сблъсъците, довеждащи до образуването на кратери, са рядкост, същото не може да се каже за скалите, навлизащи и избухващи в земната атмосфера. Това са т.нар. болиди и от 1988-ма досега NASA е регистрирала 861. Суперболиди (от типа на метеора над Челябинск през 2013-та или този над Камчатка преди 3 години) се случват по няколко на век.

Експлозии, по-мощни от тази през 1908-ма са рядкост, но учените смятат, че те все пак надвишават по брой случаите на метеори в земната история, образували кратери.

Ако подобна експлозия във въздуха е над гъсто населено място, а не над Антарктида, би нанесла много щети, милиони души биха загинали, казва космическият химик Матиас ван Гинекен от университета на Кент във Великобритания.

Проблемът е, че тези събития не оставят след себе си кратери и ние много трудно можем да ги идентифицираме (понякога дори разпознаването на кратери не е лесна задача). Ето защо не знаем със сигурност колко често срещани са.

Сега обаче намерените 17 парчета на върха Ванумфелет в Източна Антарктида улесняват задачата на учените. Най-голямото от тях е с диаметър едва половин милиметър. Те приличат на обикновени зрънца, но под електронния микроскоп специалистите са видели т.нар кондензационни сферули. Състоят се предимно от желязо и оливин с високо съдържание на никел. Такъв е съставът на рядко срещания метеорит палазит.

Сферулите са много сходни на други, намирани в Антарктида на възраст от 480 000 до 430 000 години. 

Изследването е публикувано в Science Advances.