През 1971 г. Алън Шепърд поигра голф на повърхността на Луната. Топката, която той удари, прелетя на едва 38 метра. Случвало се и учени на борда на Международната космическа станция да играят бейзбол в орбитата.
Ако обаче смятате да практикувате спортове в Космоса, може би не е лошо да научите повече за поведението на топките в различните кътчета на Слънчевата система. За да ни улесни в това отношение, планетарният учен д-р Джеймс О‘Донахю създаде анимация, която показва колко дълго би отнело на една топка да падне от височина 1 км на няколко космически тела.
За да реализира видеото, О‘Донахю и неговият колега – астрономът Рами Мандоу – прибягват до помощта на данни, публикувани от NASA, за силата на гравитацията при екватора за всяка една планета в Слънчевата система. Благодарение на тях те успяват да изчислят за какво време би паднала една топка върху повърхността на всеки един от тези светове (при условие, че няма абсолютно никакъв вятър, който да оказва някакво съпротивление).
Така например заради силата на гравитацията на Земята топката тук пада със скорост 9,8 м/с, което означава, че би изминала 1 км за 14,3 секунди. Въпреки че Сатурн е много по-голям от нашата планета, там гравитационното притегляне е съвсем малко по-силно. Ето защо топката там ще падне за 13,8 секунди (със скорост 10,4 м/с). На Уран пък топката би паднала за 15 секунди.
Като цяло плътността на обекта, а не неговата маса, определя скоростта, с която даден обект пада на неговата повърхност. Вследствие на това резултатите от подобно проучване биха могли да бъдат доста изненадващи. Въпреки че масата на Марс е около два пъти по-голяма от тази на Меркурий, виждаме, че гравитацията на повърхността е същата, което означава, че Меркурий е много по-плътен обект от Марс.
Според анимацията игрите с топка ще бъдат особено предизвикателни на Слънцето. Тук топката изминава 1 км само за 2,7 секунди (със скорост 274 м/с) – ако приемем, разбира се, че не се изпари. Същевременно една топка на планетата-джудже Церес – най-големия обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер – ще падне за цели 84,3 секунди.
В случая е важно да отбележим, че размерът и масата на топката не са от значение – при отсъствието на каквото и да било въздушно съпротивление обектите падат с една и съща скорост. Това бе демонстрирано нагледно през 1971-ва по време на мисията „Аполо 15“ от астронавта Дейвид Скот, който пуска едновременно чук и перо от една и съща височина на повърхността на Луната и доказва, че те достигат земята по едно и също време.
Източник: IFLScience
