От доста време насам учените подозират, че някога Земята е била покрита изцяло от океан от магма. Никога не сме разполагали с преки доказателства за това. Изследователите базират твърденията си единствено и само въз основа на условията в този период. Сега обаче специалисти се натъкнаха на съдържащи кристали скали, които, изглежда, някога са били част от този океан от магма, но впоследствие са се охладили. Ако това се окаже вярно, то учените ще трябва да преосмислят гледната си точка както за настоящето, така и за нашето минало (в частност – за районите с продължителен вулканизъм като Хавай например).
Теорията за океана от магма се базира на топлината, образувана при планетарното формиране. Преди Земята да се охлади, тя е била бомбардирана от огромно количество космически скали (включително от тази (или тези), отговорна за появата на самата Луна). Топлината, образувана от въпросните сблъсъци, определено е допринесла за забавянето на самото охлаждане.
Малко по малко обаче ситуацията се е успокоила и пороят от скали е намалял. Това от своя страна е допринесло за падането на температурите. Тектониката на плочите е взела превес и останките от тези древни условия са потънали в недрата на планетата и са били рециклирани до неузнаваемост. Или поне така си мислехме. Оказва се, че най-малко една подобна останка от това древно минало е оцеляла. И тя се намира в гренландската Исуа – формация, която се съревновава с австралийския масив Джак Хилс за титлата най-стари скали на Земята.
„Възможностите да си набавим геоложки сведения за събитията през първите милиард години от историята на Земята са съвсем малко – казва д-р Хелън Уилямс от Кеймбриджкия университет. – Изумително е, че дори можем да държим тези скали в ръцете си, камо ли да получим толкова много данни за ранната история на планетата ни.“
Уилямс и нейните ѝ колеги обявяват в Science Advances, че кристалите в скалите Исуа имат специфична химия, която подсказва, че те са се формирали на дъното на океана от магма, където мантията се среща с ядрото. Заключенията са възможни единствено и само благодарение на скорошния прогрес, направен по отношение на разбиранията ни за начина, по който съотношенията във железните изотопи варират в зависимост от температурите и налягането, на фона на които кристалите, които ги съдържат, се образуват.
„Тези проби с въпросния железен отпечатък съдържат и волфрамова аномалия – сигнатура от формацията на Земята – което ни кара да мислим, че техният произход може да бъде проследен до въпросните прастари кристали“, добавя Уилямс.
Впоследствие тези кристали са започнали да криволичат към повърхността на планетата, като са се разтапяли и кристализирали наново поне няколко пъти. Това обаче не е изтрило напълно техните предишни трансформации.
Авторите отбелязват, че съществуват сходства между скалите от Исуа и онези, образувани в региони с активен вулканизъм. „Едно от нещата, които ни интригуват, е дали и местата с активен вулканизъм нямат връзка с интериора на планетата – региони, които обикновено са отвъд нашия досег“, казва д-р Оливър Шортъл от Кеймбриджкия университет.
Отговорът на този въпрос вероятно е по-лесен, отколкото другата цел на авторите – да открият още следи от магмения океан. Океанската кора се рециклира на всеки няколкостотин милиона години. Континенталната кора издържа по-дълго, но съвременните континенти са все още сравнително по-млади от планетата. Уви, съществуват съвсем малко места, отдалечени от големите градове, които са запазили доказателства за първите форми на живот (камо ли за произхода на геологията).
Източник: IFLScience
