Малко преди изгрев слънце на 14 юли десетки метеорити озариха кристално чистото небе над Маунакеа, Хавай. Стотици души наблюдаваха събитието на живо благодарение на камерата „Скай“ на компаниите „Субару“ и „Асахи“.
Всички тези метеори падат от едно и също място на небосвода за период от 10 секунди. Събитието се случва в 3:58 ч местно време. Това не е типично за метеорните потоци – обикновено когато Земята преминава през орбитата на останки от опашката на комета, метеорите озаряват небето доста по-произволно.
На какво всъщност сме станали свидетели?
„Научното значение на заснемането на такова рядко явление е изключително голямо и е особено важно, тъй като общата продължителност на събитието е била по-дълга, отколкото в предишните случаи – казва планетарният учен Джуничи Ватанабе, заместник директор на Националната астрономическа обсерватория в Япония. – Фактът, че камерата е била разположена в Маунакеа, едно от най -добрите места за наблюдение в света, също е важен фактор за заснемането на такова рядко събитие в допълнение към последните разработки в технологията на камерите.“
Откакто явлението е идентифицирано за първи път през 1997 г., са документирани едва няколко подобни метеороидни клъстера, включително един, уловен по-рано тази година от камерите на Университета на Аризона в Сан Диего (тази група от седем метеора се появи в рамките на 3 секунди един от друг.
Заедно със своите колеги Ватанабе описва през 2003 г. механизма, който би могъл да обясни подобно групиране на метеори. Той базира твърденията си на доказателства от метеорните бури на Леонидите.
Изследователите изчисляват, че за да могат тези късчета от космическа скала да се вмъкнат в небето ни толкова близо едни до други и за толкова кратък период от време, разликата в скоростта им на движение би трябвало да е нереалистично малка (ако са се отчупили директно от или малко след разпадането на комета).
Вместо това учените заключават те, този тип групиране най-вероятно се обяснява с фрагментацията на метеориди, орбитиращи около Слънцето – точно преди да достигнат Земята. Разрушаването на метеороидите вероятно е причинено от допълнителната топлина, на която се натъкват, когато достигнат перихелия на орбитата си (най -близката точка до Слънцето) – за Леонидите това би трябвало да се случва веднъж на 33 години.
Сегашните данни, записани от телескопа на „Субару“, може и да спомогнат за изясняването на тази ситуация и вероятно ще предоставят по-структурна информация за метеоридите, орбитиращи край нас.
Източник: Science Alert
