Мощен радио телескоп, взиращ се в сателитна на Млечния път галактика, засече хиляди неизвестни до този момент радио източници.
Хиляди близкостоящи звезди, свръхнови и далечни галактики са засечени за първи път в радио дължините на вълната в посока на Големия магеланов облак. Данните могат да ни предоставят нова информация за еволюцията и начина, по който тези забележителни обекти функционират.
Цялото начинание е част от Еволюционната карта на Вселената (EMU) – научен проект, провеждан чрез Австралийския телескоп с квадратни километрични масиви (ASKAP или Australian Square Kilometer Array Pathfinder) – един от най-чувствителните радио телескопи, работещи в момента. Той проучва радио Вселената, за да научи повече за начина, по който е еволюирала с течение на времето.
„Ясните и чувствителни нови снимки разкриват хиляди радио източници, които никога досега не сме виждали – обяснява астрономът Клара Пенок от университета „Кийл“ във Великобритания. – Много от тях представляват галактики на милиони, дори милиарди светлинни години отвъд Големия Магеланов облак. Обикновено ги виждаме благодарение на свръхмасивните черни дупки в центровете им, които могат да бъдат засечени във всички дължини на вълните (особено радио дължините). Сега обаче започваме да откриваме и много галактики, в които се формират звезди с невероятна скорост.“
„Като комбинираме тези данни с предишни наблюдения, направени от рентгенови, оптични и инфрачервени телескопи, ние ще можем да проучим тези галактики в невероятни подробности.“
Големият Магеланов облак е спирална галактика джудже, орбитираща Млечния път на разстояние от около 160 000 светлинни години. След приблизително 2,4 млрд. години тя ще бъде абсорбирана от Млечния път. Междувременно обаче близкото ѝ разположение я прави особено подходящ обект за проучването на структурата на галактиките и жизнения цикъл на техните звезди.
Изследователският екип обръща антените на ASKAP към тази галактика, за да извърши наблюдения както над цялата структура, така и на отделните обекти в нея – звезди, свръхнови и звездни люпилни като мъглявината Тарантула (най-активният регион на звездообразуаване в галактиките от Местната група).
Откритията, направени от екипа, варират от новородени до мъртви звезди (т.е. разширяващите се мехури от материал, останал след звездната експлозия).
„На едно място са струпани изключително голям брой звезди и мъглявини. Ето защо по-високата яснота на изображението бе ключова за откриването на звездите, излъчващи радио сигнали, и компактните мъглявини в Големия Магеланов облак – казва астрофизикът Яко ван Лоон от университета „Кийл“ – Виждаме всевъзможни радио източници – от индивидуални новообразували се звезди до планетарни мъглявини, които са се получили от смъртта на Звезди като Слънцето.“
Направените наблюдения представляват значителна крачка напред спрямо предишните радио изследвания на Големия Магеланов облак, казват авторите. Вследствие на това са засечени над 50 000 радио източника. Благодарение на комбинираните данни, както и на новите наблюдения с ASKAP, астрономите успяват да изследват въпросните източници по-отблизо и съответно - да научат повече за тях.
Така например планетарните мъглявини и останките от свръхновите ще бъдат обект на бъдещ и по-задълбочен анализ.
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Източник: Science Alert
