Един суперплод разбуни напоследък духовете във форуми и медии, а по него се палят все повече хора, изповядващи здравословния начин на живот - асай бери (Açaí Berry), познат у нас повече като акай бери.
Малките лилави плодчета достигат от Южноамериканския континент до нас главно като хранителни добавки, защото в прясно състояние могат да се употребяват едва до 24 часа след откъсването им. В родината му Бразилия го наричат „извор на живот”, тъй като съдържа висок процент фибри, витамини А и С, желязо, калций, омега-3, -6 и -9 мастни киселини, протеини и антоцианини, подобни на тези в червеното вино. Този комплекс от полезни съставки и, разбира се, споменаването му в ефир от Опра Уинфри като една от десетте най-полезни храни в света му спечелиха неимоверно много последователи.
Легендата разказва, че палмата, на която расте акай бери, била открита от дъщерята на племенен индиански вожд.
В онези години по долината на Амазонка властвал гладът и за да се справи с него, местният вожд наредил да бъде убивано всяко новородено. Злата участ застигнала и рожбата на дъщеря му Яса. Дни наред младата майка оплаквала изгубеното си дете, дочувайки детски плач от горските дебри. Когато Яса открила източника на този плач – дърво, отрупано с огромно количество плод, – издъхнала от мъка. Ако племето било намерило тази храна по-рано, щяло да избегне съдбовното решение. В нейна чест старият вожд нарекъл дървото Асай (Яса наобратно), което буквално означава „плодът, който плаче”.
Днес в Бразилия още помнят тази история и с радост консумират акай във всякаква форма.
Най-често описват вкуса му като комбинация от къпини и ядки. Смятан е за един от най-мощните естествени антиоксиданти. Защо?
Както е известно, организмът ни се състои от атоми. Някои от тях си имат пълна електронна обвивка около ядрото и са щастливи и спокойни, не се стремят да влязат в никаква химическа реакция. Други обаче са нестабилни и нещастни, защото им липсва един електрон. Това са свободните радикали. Те всячески се опитват да получат недостигащия им електрон отнякъде и затова влизат в химическа реакция с други частици. „Отмъкват“ им електрон и се радват на постигнатото щастие. На свой ред обаче следващите се хвърлят в реакция и „кражба“ на електрон и процесът продължава нататък като ефект на доминото.
